„ХАМЛЕТ“ – ТРАГИЧНИЯТ ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО И САМОПОЗНАНИЕТО

 

          ■ ИДЕАЛ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

          Идеалът на Хамлет за човешката личност е формиран по време на обучението му във Витенберг – център на хуманизма в Германия. След завръщането си в Елсинор датският принц е потресен от моралната разруха в обществото. Израз на разочарованието, което героят изживява, са неговите пропити с горчива ирония думи в монолога за човека; „Върховна красота на света! Венец на всички живи твари!“
          Драматургът разкрива страданието на ренесансовата личност, опознала средновековния свят на егоизма, подлостта и притворството. Всеки от обитателите на замъка Елсинор е антипод на онзи идеален образ, който си е изградил принцът: Клавдий е безскрупулен, двуличен злодей, извършил непростим грях – братоубийство (аналогия със старозаветната история за Каин и Авел); Гертруда и Офелия са според Хамлет въплъщение на слабостта и непостоянството на женската природа; кралският съветник Полоний е подозрителен и недоверчив към хората, затова постоянно прикрива истинското си лице; Розенкранц и Гилденстерн, някогашните приятели на престолонаследника, са олицетворение на предателството, защото са се превърнали в шпиони на Клавдий, в обезличени слуги, марионетки на тираничната власт.
          Хамлет открива навсякъде около себе си многоликото зло и се чувства самотен. Единственият, на когото може да се довери, е приятелят му Хорацио, състудент във Витенбергския университет. 

          ■ РЕШЕНИЕ И КОЛЕБАНИЕ

          Хамлет се сблъсква с всеобщата поквара в Елсинор, където са се разпаднали връзките между хората. Въпреки решението си да се противопостави на злото, принцът изпитва колебание и непрекъснато отлага възмездието. Причините за раздвоението на персонажа са тълкувани по различен начин от изследователите на трагедията.
          • Психологическа интерпретация – Хамлет осъзнава, че е сам в средновековния свят на коварни интриги, и усеща, че са безплодни усилията му да „сглоби“ „разглобения век“. Гео Милев, един от преводачите на трагедията, твърди: „Трагедията на Хамлет е вътре в неговата душа“.
          • Културно-историческа интерпретация – Отмъщението влиза в противоречие с ценностната система на ренесансовия хуманист. Съвестта и моралът на Хамлет не му позволяват да извърши деяние, което е несъвместимо с неговите принципи. Подобна теза защитава режисьорът Вили Цанков: „Но Хамлет не е роден, за да убива“.
          За такава личност с чувствителна душа е непосилно бремето на възложения от духа на убития баща свещен синовен дълг. Немският писател и поет Гьоте изразява мнението си в образна форма: „Тук бива посаден дъб в скъпоценен съсъд, предназначен да лелее в своето лоно само най-нежни цветя; корените порастват и разрушават съсъда“.
          • Интерпретация, поставяща акцент върху интелектуалното начало в образа на трагическия герой, който преценява обстоятелствата и се ръководи от изграден план за действие. Привържениците на този възглед противопоставят мисълта и волята за действие, постоянното съмнение и деятелния живот. Интересна е позицията на литературния критик Клайв Джеймс: „Тъй като Хамлет не може да спре да мисли, той не може да започне да действа“. 
          • Интерпретация, която обяснява поведението на Хамлет със състоянието на меланхолия – Хамлет е характерният за ренесансовата драма тип на меланхолика, облечен в духа на онази епоха в черни дрехи. Специфичните особености на този темперамент са: самовглъбеност, съмнение, неуравновесеност, резки преходи от едно емоционално състояние в друго, униние, водещо често до апатия. Меланхолията се тълкува от Андрю Брадли като причина за нерешителността и бездействието на Хамлет в ключови сюжетни моменти: „Състоянието на героя наистина може да се нарече болестно. То не би могло да бъде преодоляно с усилие на волята“.
          • Интерпретация, повлияна от психоанализата на Зигмунд Фройд. Поведението на принца се обяснява с едиповия комплекс – Хамлет от дете е бил твърде привързан към своята майка и е искал да заеме мястото на баща си. Според привържениците на фройдистката теория принцът е желаел смъртта му, без да осъзнава това. С убийството на краля Клавдий е изпълнил подсъзнателното желание на Хамлет, затова на престолонаследника е толкова трудно да отмъсти на „другото си аз“. Изразител на тази гледна точка е Ърнест Джоунс: „Принцът не може да убие Клавдий, без да убие себе си“.

          ■ ПРОБЛЕМЪТ ЗА ИЗБОРА

          Всеки от персонажите прави своя избор – достоен или недостоен, взема решение в драматична ситуация и това предопределя съдбата му.
          • Клавдий узурпира кралския престол и с вероломното убийство на своя брат разкъсва свещената кръвнородствена връзка. Жестокият владетел поставя властта над чувствата, които
за него нямат стойност.
          • Розенкранц и Гилденстерн избират да служат на краля заради материалните облаги, превръщат се в „гъби“, които попиват чуждите тайни и след това подло ги издават. Цената на този избор е много висока – те загубват човешкото у себе си.
          • Полоний, както Клавдий, Розенкранц и Гилденстерн, е избрал да носи маска, да прикрива мислите си. Според кралския съветник е опасно да се изразява личното мнение, затова той благоразумно предпочита мълчанието.
          • Гертруда и Офелия са слаби, малодушни и безпомощни, не са в състояние да разберат коварните замисли на обитателите на мрачния замък. Това е и причината да се покоряват безропотно, до степен на обезличаване, на чуждата воля.
          • Хамлет, загубил вярата си в осъществяването на хуманистичния идеал, се намира на кръстопът, изправен е пред сложна дилема. Персонажът изживява мъчително раздвоение между живота и смъртта. Трябва да избере „да бъде“ – да има собствена воля, да се опълчи срещу „море от мъки“ с ясното съзнание, че няма да успее да изкорени злото, или „да не бъде“ – да се примири с неправдите, да се обезличи, дори да потърси в самоубийството изход, спасение от беззаконията и произвола на властта.
          • Хамлет прави трагичен, но и възвишен избор – да изпълни своята мисия с цената на живота си и да запази честта си. Неизбежната смърт на героя в битката със злото е доказателство за силата на човешкия дух, който дръзва да се противопостави на покварата.

          С последните си думи датският принц умолява най-верния си приятел Хорацио да разкаже историята му в този „жесток и горък“ свят, за да не остане „ранено“ името на Хамлет. 

          Не ще съм жив да чуя новините
          от Англия, но знам, че за престола
          избраният ще бъде Фортинбрас.
          За него е и моят гаснещ глас.
          Кажи му го и обясни му всички
          причини – ти познаваш ги, – които
          ме караха... останалото е
          мълчание.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave