ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
(биография)


          Христо Смирненски е псевдоним на българския писател Христо Димитров Измирлиев. Той е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, днес Килкис (Гърция), в семейството на сладкаря Димитър Измирлиев и Елисавета Попанастасова. По това време този македонски край все още е под османско владичество.
          През 1903 г. избухва Илинденско-преображенското въстание, народен, величав и драматичен момент в борбата на македонските българи за освобождение. В Кукуш Христо завършва четвърто отделение и през 1908 г. родителите му го изпращат да учи в София, където живее при дядо си. След смъртта на дядо му през 1910 г. Христо се завръща в Кукуш, където през 1911 г. завършва прогимназия.
          През 1912 г. започва Балканската война и български войски освобождават Кукуш. Тогава Христо е на 13 години. Скоро избухва и Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, а градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. Въпреки бедността, в която изпадат след напускането на Кукуш, родителите държат децата им да учат. Христо се записва в Техническото училище и заедно с по-малкия си брат Антон продават вестници, за да помагат на семейството си.
          От 1915 г. Христо започва да сътрудничи на различни хумористични издания, където се подписва с псевдонима Ведбал. Ето какво си спомня Христо Бръзицов:
          „В София излизаше едно малко вестниче - „К’во да е“. Следейки редовно съдържанието на вестничето, правеше ми впечатление остроумието на един Ведбал и направо казано позавиждах на дарбата му. Кой ли ще е той? Да е ученик като мене? Едва ли, това е зрял човек, навярно възрастен...“.
          Въпреки младостта си Ведбал става един от най-популярните и обичани хумористи. През 1916 г. Христо става сътрудник на хумористичното сп. „Българан“, а през 1917 г. – и на сп. „Смях и сълзи“. Често придружава фейлетоните си със собствени карикатури. В брой трети на списанието се подписва за първи път като Смирненски.
          По време на Първата световна война Христо Смирненски постъпва във Военното училище. Силно въздействие му оказва Войнишкото въстание през 1918 г. Юнкерите от Военното училище са хвърлени срещу разбунтувалите се войници. Отвратен от жестокостта на правителството при потушаването на въстанието, той напуска Военното училище, заради което баща му е принуден да плати голямо обезщетение.
          След напускането на училището Смирненски изкарва прехраната си по различни начини – като писар, репортер, касиер, редактор, коректор. През април 1918 г. излиза първата му хумористична стихосбирка – „Разнокалибрени въздишки и стихове в проза“. До 1920 г. Смирненски се развива предимно като хуморист и сатирик. В края на февруари 1922 г. излиза втората и последна издадена приживе стихосбирка на Смирненски – „Да бъде ден!“. Част от нея е цикълът „Децата на града“, в който е включено стихотворението „Братчетата на Гаврош“.
          По повод стачката на тютюневите работници през 1922 г. Смирненски пише стихотворението „Жълтата гостенка“. Така той нарича туберкулозата – коварната болест, която коси предимно бедните. По ирония на съдбата жълтата гостенка не подминава и него. В началото на април поетът неочаквано получава белодробен кръвоизлив. Лекарите препоръчват чист въздух, силна храна и пълно спокойствие, но те са непосилни за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в Горна баня и там състоянието му се стабилизира. Но и тук Смирненски не престава да твори и да посреща множество посетители. В края на май е отпечатана последната му творба – сатирата „Приказка за стълбата“, която критиката смята за най-зрялата в неговото творчество.
          През юни 1923 г. Смирненски получава силен белодробен кръвоизлив, състоянието му е критично, но не се намира свободно легло в санаториума. Лекарите не дават надежда. На 18 юни 1923 г. той умира, малко преди да навърши 25 години. „Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave