Веселин Ханчев - „Художник“ 
Ролята на изкуството в човешкия живот

 

          Основната тема на стихотворението „Художник" е свързана с ролята на изкуството в човешкия живот. Изкуството променя света на героя художник, вдъхва му нов живот, прави го красив и уютен.
          Началото на творбата звучи мрачно и тягостно. Тези чувства се пораждат от описанието на стаята, в която влиза художникът. Тя е празна, неприветлива и се усеща мъката, завладяла душата на героя. Във въображението му стаята прилича на умиращо същество - тя „гледа", очите й са пропити от влага. Словосъчетанията „празните стени", „очи от влага, / от пирони, от пукнатини", „мъртвешките очи", „мъртвите пустини" изграждат представата за разруха, смърт и самота. Мрачните усещания се засилват и с повторението на въпросителното наречие „колко":
Колко гола беше, колко бедна 
стаята с мъртвешките очи!

          За да промени грозната стая, художникът поставя по стените й своите картини. Настроението рязко се променя. Самотата и скръбта изчезват, а стиховете зазвучават бодро и жизнерадостно. Картините променят сивото в цветно, мъртвото - в живо, „мъртвите пустини" - в „извори, и пътища, и бряг". Лесовете, сините небеса, „слънцата, червени като мак", внушават ведрост, топлина и красота. Между четирите стени на стаята се ражда нов живот:
Закачи усмивки и простори, 
облаци, деца и светлини, 
закачи света и го затвори 
в тези грозни четири стени.

          Посланието на стихотворението е изразено в последните стихове: изкуството притежава животворна сила, която променя живота на човека. То може да претворява пространството и да му вдъхва нов живот. Може да превръща грозното в красиво, бедността - в богатство. Може да променя чувствата и настроенията на хората.
          Художникът притежава само картини - „негови единствени неща", но е богат, защото чрез тях може да се радва на целия свят:
И стените скривайки с платната 
- негови единствени неща, - 
той превърна стаята в богата, 
най-богата стая на света.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave