Образът на Гаврош от „Клетниците” на Виктор Юго

Големият френски писател Виктор Юго създава романа си „Клетниците” през 1862 г. Защитник на слабите и онеправданите, борец, срещу несправедливостта, авторът отразява сблъсъка на доброто и злото, красивото и грозното. Гениалният писател съумява с неповторимия си талант да достигне до сърцата на

"Парижката Света Богородица" - Виктор Юго

Проектът да напише романа “Парижката Света Богородица” се ражда у Юго през ноември 1828 година.  Той замисля тази си творба под въздействие на тогавашното модно увлечение сред френските романтици  по Средновековието.

Виктор Юго - "Парижката Света Богородица"

В историята на световната култура 1985 година ще остане завинаги като година на Виктор Юго. Стогодишнината от смъртта на големия френски писател се превърна в истински голям празник за всички културни хора на земята. Решението на Юнеско тази годишнина да се отбележи като изключително събитие беше не само изпълнено, но и надминато при осъществяването му, тъй като в продължение на цялата хиляда деветстотин осемдесет и пета година

Виктор Юго - "Клетниците"

 В 1815 година Шарл-Франсоа-Биенвеню Мириел беше епископ на Дин. Беше почти седемдесет и пет годишен.     Как бе живял на младини? Никой не би могъл да отговори на този въпрос: Знаеше се само, че през 1804 година той бил енорийски свещеник в Бриньол. Вече възрастен, живеел уединено

Виктор Юго - „Клетниците” /1 глава/

Първа глава, озаглавена „Дете”, поместена в учебника по литература за пети клас, отделя особено място на Гаврош. Писателят въвежда направо в събитието, като конкретно назовава мястото на действието - Париж - столицата на Франция. Авторът не се стеснява да го определи като гамен.

Квазимодо – кратка характеристика на героя

Квазимодо е централен герой от романа “Парижката Света Богородица” (1831) на френския писател Виктор Юго. Житейската история на Квазимодо е съвсем проста откъм събития.

“Парижката Света Богородица”- интерпретация на романа

Още митологичния човек се опитва да разгадае думата съдба. Връзката между човека и съдбата е непрекъсната.Тя го съпровожда през целия му живот до самата смърт.В определено време съдбата има различно значение и тълкуване, но винаги се е вярвало в силата й.