„Опълченците на Шипка" – Възхвала на подвига в името на България

Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една

Песента - изповед и възхвала на човека (Н.Й.Вапцаров - "Песен за човека")

Стихотворението „Песен за човека" прос­лавя и възвеличава човека, способен на нравствено прераждане и духовно извисяване. Песента на осъдения на смърт е прозрение за зле устроения свят и за мястото му в него, но в същото време тя е и откровение, и изповед за вярата му в бъдещето:

„За буквите” – възхвала на славянската писменост

За буквите е написано в края на 9 в.Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.Основният проблем на творбата-защита на славянската писменост от нападките на византийците и нейната възхвала,насочват към историческите събития от посочения период. В този период на реформи съчинението За буквите е трябвало да изиграе важна роля-категорично да реши съдбата на славянската писменост

Защита и възхвала на родното слово в одата „Българският език“

Иван Вазов се прекланя пред изначалните опори на българския национален дух – родната земя, родното минало, родното слово. И когато на тях се посегне, поетът бърза да заклейми хулителите им и да защити достойнството на родината.

Защита и възхвала на родната реч - (Иван Вазов - „Българският език")

Иван Вазов е болезнено чувствителен към всичко, свързано с национално-историческата ни памет и с опазване на родовото ни самосъзнание. Поетът написва стихотворението „Българският език", за да защити опазения през вековете „език свещен" на дедите ни с гражданска и родолюбива страст,

Възхвала на човешката воля, предприемчивост и оптимизъм

От всичките триста произведения в най-различни жанрове на английския писател, публицист и журналист Даниел Дефо, единствено романът му „Животът и удивителните приключения на Робинзон Крузо”, публикуван през 1719 г.,

Възхвала на трудолюбието и осмиване на високомерието и глупостта в битовите приказки

Битовите приказки черпят съдържанието си от реалната действителност, от социалните и битовите отношения между хората. В тях преобладава реалистичният елемент поради отразените реалистични картини от живота. Това е лесно обяснимо, тъй като в тях обикновено се разказват случаи из всекидневното битие на народа, добре познато на всички - и на разказвача, и на читателите.

За буквите – мястото на произведението в старобългарската културна традиция /ЛИС/

Образованият човек през Средновековието е трябвало да владее най-вече две изкуства-да познава отлично свещените християнски текстове /Стария и Новия Завет/ и да умее да произнесе публична реч.Необходимостта от първото може да се обясни с проникването на християнската религия във всички сфери на живота през Средновековието,в системата от морални и естетически ценности ,в политическия живот,законодателството,литературата,а и във всекидневието на човека,

Живото слово “За буквите” на Черноризец Храбър

Трактатът на Черноризец Храбър “За буквите” може да бъде наречен “жанрово синкретична творба”. Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература. Доколкото има характер на апология, може да се отнесе към публицистиката. Доколкото е трактат с определена научна стойност (филологическа и историческа), би могъл да се разгледа като научно изложение.