Трагичният сблъсък на патриархалния свят с морала на буржоазното общество в повестта “Гераците” на Елин Пелин

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

Трагичният сблъсък на патриахалния свят с морала на буржоазното общество в повестта “Гераците” на Елин Пелин

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

Човекът между социалната несправедливост и вечните добродетели в разказа „Андрешко” на Елин Пелин

Публикуваният през 1903г. разказ „Андрешко” е може би най-известното произведение на Елин Пелин и принадлежи към най-значимите разкази в българската литература изобщо. Творбите на автора се отличават със социален критицизъм, те представят моралните измерения на сблъсъка между града и селото,

Трансформиращ преразказ на откъс от разказа "Край воденицата" - Елин Пелин

-    ...Милено... Милено... къде се дяна?- завика малко обезпокоен той и внимателно впи очи в мрачината. -    Тук съм де - обади се ясен женски глас от малката градинка зад воденицата. -Тук съм, тук. -    Хайде, прибери се, стана късно! - викна малко наставно старецът. -    Е, нека полея... Жегата е прегорила всичко! - обади се Милена. Гласът на клопатарчето мерно и бавно приближи и спря на пътя до самата градина. В тъмнината светна цигара.

Социалното страдание и жизнелюбието на народа в разказите на Елин Пелин

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село, в разказите и повестите си той разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота и личността на селянина.

Нееднозначност на човешките характери в творчеството на Елин Пелин

Творчеството на Елин Пелин се появява през двайсетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село от където тя извлича характерни социални и етнопсихологически проблеми. На второ място литературата ни от края на миналия век се отваря към света

Мотивът за самотата и страданието в „Задушница” от Елин Пелин

Съдбата на Елин-Пелиновите герои е особено драматична, те дълбоко изстрадват истините за собственото си битие. Притежават обаче и жизнена човешка природа, която им позволява да устоят в изпитанията. Навсякъде авторът следва своите персонажи с добродушие, разбиране, човечност, а много често със снизходителна и всеопрощаваща усмивка.

Образът на любимата през влюбените очи на юношата (Елин Пелин – “Ангелинка”)

Любовта е най-чистото, най-истинското и най-топлото чувство, което пълни очите с блясък и гали душата на влюбените. На това нежно и красиво чувство е посветил Елин Пелин своя разказ “Ангелинка”, където с тънък психологически усет разкрива образът на любимата през влюбените очи на юношата.

Човешки съдби и характери в повестта "Гераците" на Елин Пелин

Израснал и живял на село, опознал нелекия път на българина, Елин Пелин успява да усети трепета на неговото сърце, да открие съкровените му мечти и желания, да оцени в пълна мяра неговите добродетели. Селският човек е въплътил в себе си житейската мъдрост и безмерна обич към земята, които я даряват с труд и любов,

Човешки съдби и характери в повестта "Гераците" на Елин Пелин

Израснал и живял на село, опознал нелекия път на българина, Елин Пелин успява да усети трепета на неговото сърце, да открие съкровените му мечти и желания, да оцени в пълна мяра неговите добродетели. Селският човек е въплътил в себе си житейската мъдрост и безмерна обич към земята, които я даряват с труд и любов, които я почитат и уважават, грижат се за нея, защото тя е частица от техния малък, но истински живот.