Апатията - Иван Вазов

Бъди герой пословичен и чуден,     разбивай спънките в живота труден,     от камък имай воля в тоя час,         от стомана обятията,     но тебе пак ще те разбий у нас                 апатията.

Травиата - Иван Вазов

Зимното слънце биеше добре в стаята ми. Един голям златен сноп зари, широк колкото прозореца, през който минаваше, падаше наклонно въз килима и се пречупваше в един ъгъл на писмения ми стол, от което озареният къс на сукното пламваше в ярка зеленина.

Чичовци - Иван Вазов

Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Потоци от зари минуваха през търкалястите решетчени прозорци на черквата, пречупваха се през кристалните полилеи, провесени от свода, и падаха на отсрещния зид в чудни разноцветни шарки.

Пустота - Иван Вазов

Пустота в обществото, в главите, редом царствува сън или мраз, пустота във словата, в душите, пустота пълни всичко у нас,

Векът! - Иван Вазов

О, tempora, о, mores!     Млъкнете вие, бедни хвалители на века,     във който назовахте свободен человека:     млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес,     безумия, с които глушихте ни до днес!

Пейзаж - Иван Вазов

Тая зима, през няколкото й по-малко лоши дни, аз подир пладне избирах си място за разходка ломското шосе. Предупреждавам всекиго, който под думата разходка разбира място, оживено от пъстрия рой на чинно вървящи назад-напред в модни премени лица

Русия - Иван Вазов

Бях - малък аз, но още помня: във стаята ни бедна, скромна висеше образ завехтел до божата света икона.

ТЕСТ – Иван Вазов (12 клас)

1. От кое стихотворение са стиховете? Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, на Изтокът светлика, на Югът аромата... A) „При Рилския манастир“ Б) „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ B) „Българският език“ Г) „Паисий“

Иван Вазов - "Епопея на забравените"

Брацигово падна подир славни битви. Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком,

Иван Вазов - "Немили-недраги" /повест/

Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си.