Героят в центъра на света – „Хаджи Димитър“ и „Обесването на Васил Левски“

Двете стихотворения са обединени от своята тема - смъртта на знакови фигури от народната борба за свобода. В този момент от Българското възраждане на преден план излиза нуждата българите да бъдат убедени, че свободата е ценност, заради която си заслужава човек да пожертва живота си. С други думи, смъртта за свободата

Героят в Ботевата поезия – „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“

Изповедните творби на Ботев – „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване в 1868 г.“ и др, изразяват поривите на лирическия Aз към свобода – свобода за българския народ, свобода за хората по света, духовна свобода за човека. Те извеждат лирическия Aз от дома. Той тръгва по пътя, който ще го отведе

Христо Ботев – „Обесването на Васил Левски“ (Анализ)

Стихотворението „Обесването на Васил Левски“ е последната поетическа Ботева творба и единствената, от която има запазена чернова в личното тефтерче на автора. От нея са съхранени две печатни и отделно ръкописни редакции, между текстовете на които има известни несъвпадения.

Силата на словото в одата "Левски"

Тържествената приповдигнатост на словото е обусловена от жанрово-стиловите особености на одата. Монологът разширява своят автобиографичен смисъл и се превръща във философски размисъл за етичните норми на човешкия живот. В него се решава въпросът за нравствения дълг на личността към обществото. Тази творба е широка идейна подготовка към целия цикъл.

ТЕСТ. Иван Вазов – „Левски“

1. Къде са изброени характерни особености на одата „Левски“ от Иван Вазов? A) лирическо произведение, строфична организация на поетическия текст, близост с фолклорната традиция Б) лиро-епическо произведение, тържествено звучене, засилена употреба на реторични възклицания и обръщения B) лиро-епическо

Обесването на Васил Левски - Христо Ботев

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Дякон Васил Левски - Христо Ботев

О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш?

Левски /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир.