Майсторът-разказвач в сборника "Под манастирската лоза"

Творчеството на Елин Пелин откриваме реализъм и дълбоко познаване на българската душевност.Като майстор-разказвач писателят побира авторските си послания в къси, но наситени в емоционално и смислово отношение художествени творби. Разказите в сборника “Под манастирската лоза” са част от класическата проза на Елин Пелин. Замисълът е в пряка връзка с проблемите на времето.

Човекът - праведник и грешник "Под манастирската лоза"

Напуснал селото, неговите страдалци и влюбените мечтатели, Елин Пелин написва цикъла от разкази „Под манастирската лоза”, за да разкаже вълнуващите истории за човека и живота, изплували от спомените на един Божии служител.

Иван Вазов - „При рилския манастир” - „Сега съм у дома”

Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто. Той я обича с пристрастието на заклет пилигрим, но не от дистанцията на работния си кабинет, а замаян от непосредственото й дихание.

Иван Вазов - „При Рилския манастир“ (анализ)

През целия си живот Иван Вазов изпитва необикновена обич към природата, която се превръща за него в траен източник на вдъхновение. Предхождащите го възрожденски поети изобразяват природата единствено като фон, на който се разгръщат основните мотиви в техните произведения.

При Рилския манастир - Иван Вазов

Сега съм у дома. Наокол планини и върхове стърчат; гори високи, диви шумят; потоците, кристални и пенливи, бучат - живот кипи на всичките страни.

"Под манастирската лоза" - Анализ

 Оригинална интерпретация за жизнелюбието на националния дух Елин Пелин разгръща в белетрезтичния си цикъл “Под манастирската лоза”. Макар, че герои в него не са селяните, а монасите и светците; макар че тук традиционният конфликт

Под манастирската лоза - Елин Пелин

Отец Сисой С ваше позволение ще скрия името на манастира, където прекарах едно блажено лято, гостенин на добрия игумен отец Сисой. Всеки ден от ония дълги, лениви и спокойни манастирски дни ние двама обядвахме заедно вън под сянката на