Чорбаджи Марко - баща и истински българин - "Под игото"

Романа „Под игото" Иван Вазов пише в Одеса, далеч от родината, но нейният образ грее в творбата на патриарха на българската литература. Действието се развива най-вече в малкия подбалкански градец Бяла черква, чийто прототип е родният град на Вазов - Сопот. Героите в романа също имат своите първообрази сред близки на автора хора. Това важи с особена сила за чорбаджи Марко, за когото Вазов казва: „ Това е баща ми.” Братята на писателя са първообразите на многобройната челяд в бай Марковото семейство. Вазов изобразява и самия себе си сред присъстващите.

Характеристика на герой в повествователен текст (Марко и Рада) - "Под игото"

Романът „Под игото” предизвиква огромния интерес на читателите повече от сто години не само поради правдиво изобразения живот на българите в последните години на робството. Особена „заслуга” имат и образите - силни, ярки, носещи духа на своето време. Макар че в творбата образът на чорбаджи Марко не е единственият художествен персонаж, той е събрал обичта на автора, изваян е с много топлота и разбиране. Рисунъкът е точен и задълбочен. Същото очарование излъчва и образът на Рада Госпожина.

Данте Алигиери - „Божествена комедия”- Раят и адът на човешката душа

Откровено изповяданите пориви на любовната страст, като копнежност на духа и плам на плътта, са своеобразен художествен „ключ” към новите творчески търсения на Данте Алигиери в „Божествена комедия”. Хармонията на човешката природа вълнува поета и той се интересува от възраждането на единната цялост на човешкото у човека. Хуманното начало е останало в душата, дълбоко потиснато от аскетичния християнски морал на Църквата.

Любен Каравелов - Фейлетони /Нашият обществен живот.../

Когато Найден Геров дойде из Русия в Коприщина, то нашите добри коприщенци разказваха, че той е най-ученият човек на светът, защото се е учил дванадесет години и знае седемдесет и седем езика; а баба Дона разказваше, че наш Начо е прочел и саломанията, и черната книга, и Мохамедовите тефтери, и чафутското евангелие, с една дума – той всичко знае и с дяволите може да говори.

Тайнствената романтика на любовта - "Кошута"

Това е една романтична любовна история, разказ за непредвидимите завои на живота, за необяснимите приливи и отливи на душата, която така често се люшка сред заобикалящото ни пъстроцветие. Ако Индже и Шибил са изключителни личности, останали в народната памет с доброто и злото, то много от героите в „Старопланински легенди” са най-обикновени хора, обикновени и не съвсем. Те носят в себе си нещо по своему отличително или направо изключително

Нравственият дълг на човека в обществото - "Серафим"

Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Страданието на жената е мотив за действие на главния герой. Серафим уважава чувствата на жената - независимо дали тя успява да го убеди в истинността на страданието си, или подхожда плахо и несигурно към своята изповед.

Любовта - духовната красота на нравственото "престъпление и наказание" на човека - "Шибил"

Цикълът от десет повествователни откъса „Старопланински легенди” въвежда читателя в романтичния свят на Йовковото творчество. Това е художествена вселена, изпълнена с опоетизирана нравственост и високи естетически представи за красота. Битийното присъствие на естетическата категория красота е мяра за доброто и злото в духовната същност на Йовковите герои. Те са нравствено красиви, озарени от вътрешна духовна светлина.

Двойственият смисъл на понятието живот в стихотворенията "Завод" и "Вяра"

За Вапцаров понятието живот е многозначно, променящо се, многообемно и многовариантно. Животът е всичко - миналото, настоящето и бъдещето, делникът и празникът, падението и подемът на индивида, любовта и дори смъртта, а отношението на лирическия субект към него - бързей от противоречиви чувства. Художествената интерпретация на философското понятие също е много различна не само в тълкуването на различните му аспекти, но и в поетическия маниер. Животът присъства и като художествена ситуация, и като самостоятелен специфичен персонаж със свой портрет.

Нравствената красота на Гунчо

Йовковите произведения са дълбоки нравствени послания към читателя. Те утвърждават вярата в хуманното. В разказа „По жицата” има много мъка, но и една светла надежда в доброто. Неговата нравствена светлина е определяща при изграждане образите на Гунчо и Моканина. Бедността и страданието на Гунчо го извисяват. Чрез неговия образ, както и чрез образа на Моканина, Йовков внушава мисълта за благородството и душевната щедрост на обикновените хора от народа. Бащината всеотдайност на Гунчо пленява, а трагичната съдба на семейството му дълбоко трогва читателя.

Степени на свобода и видове механизми. Степени на свобода на пространствен и равнинен механизъм. Конструктивни особености. Класификация на механизмите. Елементарни лостови механизми

Степени на свобода на механизъм са броят на променливите обобщени координати, чрез които се определят еднозначно положенията на всички звена спрямо стойката. По-кратко казано, степените на свобода на механизъм съвпадат с броя на независимите променливи обобщени координати.  Промяната на обобщените координати във времето дефинира еднозначно и движението на звената. Чрез обобщените координати се задава положението на звена с просто движение – ротация или транслация. Тези звена се задвижват по някакъв начин, например ръчно, с електромагнити, хидро или пневмо-цилиндри, двигатели. Това показва, че степените на свобода са равни на броя на необходимите задвижвания на механизма и в частност на броя на двигателите.