Жизнена философия и народна мъдрост в пословиците и поговорките

Пословиците и поговорките са най-кратките народни умотворения. В максимално лаконична форма те разкриват богатия житейски опит, натрупан от българина през вековете. В тях намира израз трезвият размисъл и самокритика на народния творец. Със завидно точен език са казани неоспорими истини, отразяващи отношението към милосърдието, трудолюбието, скромността, лъжата, пиянството

Български народни пословици и поговорки

Пословиците са кратки народни умотворения, най-често съставени от едно изречение. С него се изказва обобщена мъдрост, резултат от вековния опит на нашите предци. Пословиците правят речта ни по-образна, изразителна и стегната.

Български народни пословици и поговорки

Термините пословица и поговорка са въведени от бележития възрожденски книжовник Иван Богоров. Сред най-известните съставители на сборници с пословици и поговорки са Петко Славейков, Ст. А. Костов, Александър Балан, Михаил Арнаудов и други.

Мъдростта в пословиците и поговорките

Както легендите са пълни с красота и романтика, така пословиците и поговорките носят мъдрост, богат житейски опит и нравствени послания. Пословицата е кратък изказ, поука от живота, която помага да осмислим станалото, но и да избегнем грешките. Тя винаги е била мощно възпитателно средство за нашите прадеди.

Народни пословици и поговорки

Ако хвърлиш зад себе си, ще намериш пред себе си. Ако сърце дава, а ръка не дава, нищо не става. Ако не посееш, няма да пожънеш. Бащина поука - синова сполука. Без труд почивката не е сладка.

Пословици и поговорки

1. Ако не знаеш, няма да можеш. 2. Ако гониш два заека, не можеш да хванеш ни един. 3. Ако правдата не помогне, кривдата-никога. 4. Бащина поука - синова сполука.                      5. Без наука няма сполука.