Революционното израстване на моралната сила на българския народ в романа “Под игото”

„Под игото" е роман епопея, посветен на Априлското Въстание - едно от най - героичните събития в нашата история, с което българският народ категорично заявява своята воля за национално освобождение. Днес романът надхвърля съответстващите на тази тема пространствени и времеви рамки и се превръща в художествен паметник на съществени черти от българския характер, добродетели и духовни ценности.

Характеристика на герой в повествователен текст (Марко и Рада) - "Под игото"

Романът „Под игото” предизвиква огромния интерес на читателите повече от сто години не само поради правдиво изобразения живот на българите в последните години на робството. Особена „заслуга” имат и образите - силни, ярки, носещи духа на своето време. Макар че в творбата образът на чорбаджи Марко не е единственият художествен персонаж, той е събрал обичта на автора, изваян е с много топлота и разбиране. Рисунъкът е точен и задълбочен. Същото очарование излъчва и образът на Рада Госпожина.

„Лудостта”, „пиянството”, „пробуждането” в романа „Под игото”

"Лудостта”  е устойчива метафора във Вазовото творчество. Тя е безрезервно  посвещаване на идеала, пълно себеотричане и готовност за саможертва в името  на свободата.

Чорбаджи Марко - баща и истински българин - "Под игото"

Романа „Под игото" Иван Вазов пише в Одеса, далеч от родината, но нейният образ грее в творбата на патриарха на българската литература. Действието се развива най-вече в малкия подбалкански градец Бяла черква, чийто прототип е родният град на Вазов - Сопот. Героите в романа също имат своите първообрази сред близки на автора хора. Това важи с особена сила за чорбаджи Марко, за когото Вазов казва: „ Това е баща ми.” Братята на писателя са първообразите на многобройната челяд в бай Марковото семейство. Вазов изобразява и самия себе си сред присъстващите.

"Радини вълнения" - народът и историята - "Под игото"

Иван Вазов започва да пише романа „Под игото” по време на принудителната си емиграция в Русия. Далеч от родината си, мисълта за нея не го напуска. Въображението на писателя ден след ден възкресява на белия лист преживяното в близкото минало и създава един вълнуващ свят, в чийто център стои подбалканското градче Бяла черква. Събитията в романа обхващат едногодишен период - от майската вечер на 1875 г., когато пристига Иван Краличът, до средата на май 1876 г., когато е погромът на Априлското въстание.

Духовното израстване на народа в романа "Под игото"

Богатото многостранно творчество на Иван Вазов е сред най - забележителните по своята същност и значение явления в новата българска литература. Ярко свидетелство на народния живот, то носи най - прогресивните черти на съвременната ни литература - изключително жанрово, тематично и идейно богатство, неоспорими художествени достойнства, реалистичен, патриотичен и демократичен дух. Вазов умее да акцентира върху основното, исторически - значимото, типичното в живота на народа и да влага аналитична оценка в обобщенията и тълкуванията.

Движението на националния дух в романа “Под игото”

Промените в народния дух през Възраждането са проблемен център на Вазовото творчество, отразяващо героиката на национално-освободителните борби. Според Вазов трансформациите в публичния дух на българина са резултат от взаимоотношенията между патриотичния водач и народа. Тази основна образна двойка Вазов представя като творец на историята. Романът “Под игото” (заедно с “Епопея на забравените”) разгръща най-пълно Вазовата концепция за историческия скок на нацията

Годишният изпит - урок по родолюбие - "Под игото"

Романът „Под игото” разкрива атмосферата на българското възрожденско общество. Сюжетът обхваща период от една година, в който писателят наблюдава процеси и явления, характерни за живота на българите. Сред тях се откроява и отношението към новобългарското образование. Точно това е темата на XI глава от романа, озаглавена „Радини вълнения”. Главна героиня е учителката Рада Госпожина. Тя искрено се вълнува от годишния изпит на своите ученици.

Трагизмът в раждащия се народ в "Под игото"

Нашето Възраждане е неповторимо,самобитно,българско и се определя от епохата на робството.Основният факт,който лежи в същноста на българската литература-след 5века робство, и изведнъж избухва националния художествен гений.  Настъпва период на ускорено развитие на литературата,който идва да компенсира5вековната изостаналост

Лудост и разум в романа „Под игото“

Романът „Под игото“ на Вазов описва духовното израстване на българина по време на борбата за свобода, което съчетава сладкото безумство, породено от една мечта и противопоставения на него здрав разум.