„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.

„Немили-недраги“ - Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на 5-та глава от името на Бръчков/

Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.

Жан дьо Лафонтен – „Гълъбът и мравката“/сбит преразказ/

Край чист поток в гората каца жаден гълъб. Отгоре във водата пада мравка и започва да с бори, за да не се удави. Гълъбът вижда какво се случва и решава да помогне. Хвърля стрък трева по който мравката доплува до сушата и се спасява.

„Немили-недраги“- Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на I глава от името на Бръчков/

Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице.  Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.

"Най-справедливият" - Елин Пелин (подробен преразказ)

На един сиромах му се родило дете. Щастливият баща решил да намери най-справедливия човек на света за кръстник. Тръгнал да го търси по света. На един кръстопът срещнал белобрад старец. След кратък разговор, разбрал, че това е Господ.

Оскар Уайлд - "Щастливия принц" (сбит преразказ)

Високо над града се издига красива златна статуя на Щастливия принц. За очи има два ярки сапфира, а на дръжката на меча му - червен рубин. Хората от града му се възхищават. Една майка го сравнява с детето си, а децата от сиропиталището го оприличават на ангел. Той е живял в дворец, където не е познавал нещастието, но когато е починал най-после е видял страданията на хората. Един ден при принца долита едно лястовиче. Статуята разказва историята си на птичето. И го моли да помогне на бедните хора, защото той не може.

Славеят на китайския император - сбит преразказ

В Китай идват пътешественици от цял свят. Всички те се любуват на града, на палата и на градината, ала най-хубавото от всичко, те смятат, че е песента на славея. И щом се върнат по родните си места поети и пътешественици разказват за столицата, за градината, но най-отгоре поставят славея. Книгите им стигат и до императора, а именно от тях той разбира, че в неговата държава има прословут певец - славей, който дори не познава.

„Под игото“ /Радини вълнения/ - сбит преразказ

От много години Рада живее под един покрив с Хаджи Ровоама, която я е осиновила от дете, затова я наричат Рада Госпожина. Израснала е без бащина любов и без майчина грижа. Изпращат я в метоха за послушница, за да се подготви за монахиня. Обличат я в черни дрехи. Там Рада преподава в девическото училище на децата от първи клас.

"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 2)

Един чудноват човек , нито гражданин, нито селянин идва към кафенето на Еньо и дълго време кафеджията се взира в него, за да го познае. Оказва се , че това е старият му познайник Серафим . Този човек е слаб, дребничък със сълзящи очи. Облеклото му е много интересно - смачкано бомбе на главата, цървули на краката.

"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 3)

Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига  чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката. Еню не успява да го познае веднага, но погледът му всеки път се спира върху палтото на непознатия - избеляло, окъсано и нашито с безброй огромни кръпки.