Сбит преразказ на трета глава от „Принцът и просякът“ - 2

От всяка страна на царския дворец стои по една жива статуя, облечена в лъскава стоманена броня. Много селяни и граждани се стичат към двореца, за да видят някоя царска особа. Тук е и Том, дошъл да види малкия принц. Той забелязва в градината хубаво момче, почти на неговата възраст, облечено в коприна и атлаз. На бедрото му виси малка сабя и меч със скъпоценни камъни, а на главата носи кепе с пера и блестящ елмаз. Това хубаво момче е Едуард Тюдор – уелският принц.

Сбит преразказ на трета глава от "Принцът и просякът" - 3 /на ученик/

Том приближава до оградата на двореца и в градината вижда момче, облечено в красиви дрехи. На бедрото му има малка блестяща сабя, обуто е в прекрасни ботуши, а на главата му блести червено кепе с пера и елмаз. Бедното момче разбира, че това е Уелският принц и се радва, че най-после мечтата му да го види се сбъдва. Малкият просяк се вълнува. Иска да се приближи до принца, но един от стражарите го хваща грубо и го захвърля към тълпата.

Сбит преразказ на "Принцът и просякът"- /3 глава/

Том приближава до решетката на оградата и поглежда. В двора вижда момче, облечено в красиви дрехи, обкичено с накити. На бедрото му има малка сабя, блестяща и красива. Обуто е в прекрасни ботушки, а на главата му блести червено кепе с пера и елмаз. Бедното одрипано момче предполага, че това е принцът и се радва, че най-сетне мечтата му да го види се сбъдва. Малкият просяк се задъхва от вълнение. Иска да се приближи, но един от стражите го хваща и грубо го захвърля сред тълпата, като го обижда.

„Принцът и просякът“ – анализ

„Принцът и просякът“ е исторически роман.Той е голямо по обем повествователно произведение, представящо широка картина на живота в Англия в средата на XVIвек. В него има две основни сюжетни линии (за принца Едуард и за просяка Том). Първоначално те са успоредни, в един момент (трета глава) се пресичат и главните герои разменят местата си, след което линиите се разделят, за да се пресекат отново във финала.

Принцът и просякът - Марк Твен

 Ще запиша тая приказка, както ми бе разказана от човек, който я бе чул от баща си, а баща му — от своя баща, чул я също така от баща си, и така нататък, през повече от триста години предавана от баща на син. Може да е история, а може да е и само предание.