Данте Алигиери - „Божествена комедия”- Раят и адът на човешката душа

Откровено изповяданите пориви на любовната страст, като копнежност на духа и плам на плътта, са своеобразен художествен „ключ” към новите творчески търсения на Данте Алигиери в „Божествена комедия”. Хармонията на човешката природа вълнува поета и той се интересува от възраждането на единната цялост на човешкото у човека. Хуманното начало е останало в душата, дълбоко потиснато от аскетичния християнски морал на Църквата.

“Песен за човека” – поема за вярата в доброто у човека (Интерпретативно съчинение)

Със стихотворението „Песен за човека" Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песни за човека" от първата си и оста­нала единствена издадена му приживе сти­хосбирка „Моторни песни". В поемата „Песен за чо­века" поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да ни покаже вярата в доброто у човека. Представен е конфликтът между обществото и един обикновен човек в лицето на лирическия говорител, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник.

Нравственият дълг на човека в обществото - "Серафим"

Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Страданието на жената е мотив за действие на главния герой. Серафим уважава чувствата на жената - независимо дали тя успява да го убеди в истинността на страданието си, или подхожда плахо и несигурно към своята изповед.

Любовта - духовната красота на нравственото "престъпление и наказание" на човека - "Шибил"

Цикълът от десет повествователни откъса „Старопланински легенди” въвежда читателя в романтичния свят на Йовковото творчество. Това е художествена вселена, изпълнена с опоетизирана нравственост и високи естетически представи за красота. Битийното присъствие на естетическата категория красота е мяра за доброто и злото в духовната същност на Йовковите герои.

Малкият човек от ‘’Шинел’’ на Гогол

“Шинел’’ е част от цикъла  “ Петербургски повести “, като  творбата е писана за изключително дълъг период от време от 1834 до 1842 г. Самият автор преминава през много трудности, докато я създаде, защото по това време в руската държава царят размирици.

Човек и Бог в апокрифа "Ходене на Богородица по мъките"

Създаването на славянската писменост и книжнина е неотделима ценност от историческия и културния развой на нашия народ. Преосмислянето на старата българска литература и новият поглед към нея са необходими и същностни елементи от възприемането на културните достижения на европейските народи и осъзнаването на мястото ни сред културния свят.

Омировият идеал за човек и воин в поемата

„Илиада" е поема за войната и за мира, както и за човешките взаимоотноше­ния. Омир не създава произведение, раз­криващо историята, същността на военните действия в Троя. Войната е само фон, на който се открояват геро­ите. На преден план в творбата са воин­ските умения и нрав­ствената красота на участващите в битката.

"Японският филм" - Проблемът за въздействието на изкуството върху човека

Стихотворението на Валери Петров „Японският филм" проблематизира текста по посока на необходимостта да се изследва духовната култура на зрителската публика. Отношението творец - публика е интерпретирано като важен аспект на отчуждението във времето на девалвиращите ценности. Неслучайно отначало докрай се дистанцират и отблъскват лично-местоименните форми „вий" („вас") и „мен" и неконкретизираното „ние":  И вий скучаете край мен./А вий се смеете във мрака /на глупостта, че сте дошли.

Борбата, свободата и човека в Ботевата лирика

Седемдесетте години на XIXв.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие,са белязани от важни явления в българската художествена словесност.Това е периодът,в който започва откъсването й от възрожденския дидактичен модел,собствено литературно развитие и съответно-определянето на жанровата и система.  Представителни автори за развоя на поезията през 70-те години на XIXв. Са Петко Славейков,Любен Каравелов,Христо Ботев,Стефан Стамболов,Иван Вазов.

Човекът и обществото в разказа "Нежната спирала"

Йордан Радичков поставя важния въпрос за човека и обществото в своя магически разказ „Нежната спирала”, публикуван в сборник-разкази с едноименно заглавие. Авторът предупреждава, че е нарушено общуването между природата и човека.