Иван Вазов - Под игото, XI глава - Радини вълнения

Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.

„Под игото“ /Радини вълнения/ - сбит преразказ

От много години Рада живее под един покрив с Хаджи Ровоама, която я е осиновила от дете, затова я наричат Рада Госпожина. Израснала е без бащина любов и без майчина грижа. Изпращат я в метоха за послушница, за да се подготви за монахиня. Обличат я в черни дрехи. Там Рада преподава в девическото училище на децата от първи клас.

"Радини вълнения" - народът и историята - "Под игото"

Иван Вазов започва да пише романа „Под игото” по време на принудителната си емиграция в Русия. Далеч от родината си, мисълта за нея не го напуска. Въображението на писателя ден след ден възкресява на белия лист преживяното в близкото минало и създава един вълнуващ свят, в чийто център стои подбалканското градче Бяла черква.