Изпитанията на българката в стремежа й да стори добро в четвърта част на разказа „Една българка“

Четвърта част е една от кулминациите на разказа, защото героинята се сблъсква с непреодолимо на пръв поглед препятствие. Тя проявява стоицизъм, огромна воля и физическа издръжливост, но успява да освободи заключената ладия и да премине на отсрещния бряг, където я очаква бунтовникът.

Благородството и състраданието срещу страха и егоизма в трета част на разказа „Една българка“

Третата част на разказа обогатява представата за баба Илийца и придвижва напред сюжетното действие. Достойнствата на смелата и всеотдайна жена изпъкват в съпоставка с постъпките на страхливия и егоистичен калугер в манастира.

Човекът между социалната несправедливост и вечните добродетели в разказа „Андрешко” на Елин Пелин

Публикуваният през 1903г. разказ „Андрешко” е може би най-известното произведение на Елин Пелин и принадлежи към най-значимите разкази в българската литература изобщо. Творбите на автора се отличават със социален критицизъм, те представят моралните измерения на сблъсъка между града и селото,

Хуманистичната позиция за единство на разум и чувства в разказа "В един есенен ден по шосето"

Павел Вежинов насочва творческия си интерес предимно към проблемите, които имат екзистенциално значение за човека и неговия земен свят. Разказите от сборника му „Сините пеперуди” част, от който е и „В един есенен ден по шосето”, са с фантастични сюжети.

Историческата действителност, разкрита в първа част на разказа „Една българка“

В разказа „Една българка" Вазов правдиво изобразява смутното бунтовно време в околностите на Враца след разбиването на Ботевата чета. На фона на ужаса и робското малодушие се откроява поведението на баба Илийца, която надмогва страха си и рискува живота си, за да спаси свой сънародник.

Лунната загадка – един от абсурдите на цивилизацията в разказите на Светослав Минков

Разказите на Светослав Минков обогатяват традициите на българската художествена проза през 30-те години на XX век със стиловите особености на диаболизма. Сатирично-гротесковите образи и фантастични сюжети и днес провокират мисленето на читателя с

„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.

Историческа достоверност и художествена измислица в разказа „Една българка“ (VI част)

Шеста част изпълнява ролята на развръзка, защото в нейния сюжет се разрешава основният конфликт - между турците и баба Илийца, която се опитва да помогне на един от преследваните четници. Едновременно с това тази част „затваря" историческата рамка, поставена в началото на първа част.

Йордан Йовков - Ако можеха да говорят (сборник с разкази)

Всеки с името си   * Сватбата на Василена   * Борба до смърт   * Скитник   * Един срещу трима   * По-малката сестра   * Гълъбът на прозореца   * Младите господари   * Вълчицата   * Шутият вол   * Василена и господарят   * Бялата алаша   * Нощен гост  

Личните тревоги на баба Илийца във втора част на разказа „Една българка“

В началото на втора част авторът запознава читателя с личните тревоги на баба Илийца. Тя е угрижена и изплашена за здравето на внучето си, защото не са помогнали нито бабешките лекове, нито хекиминът. Изразите „полуживо", „сирак", „болно" трогателно очертават нещастието на възрастната жена.