Лунната загадка – един от абсурдите на цивилизацията в разказите на Светослав Минков

Разказите на Светослав Минков обогатяват традициите на българската художествена проза през 30-те години на XX век със стиловите особености на диаболизма. Сатирично-гротесковите образи и фантастични сюжети и днес провокират мисленето на читателя с

Йордан Йовков - Ако можеха да говорят (сборник с разкази)

Всеки с името си   * Сватбата на Василена   * Борба до смърт   * Скитник   * Един срещу трима   * По-малката сестра   * Гълъбът на прозореца   * Младите господари   * Вълчицата   * Шутият вол   * Василена и господарят   * Бялата алаша   * Нощен гост  

Социалното страдание и жизнелюбието на народа в разказите на Елин Пелин

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село, в разказите и повестите си той разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота и личността на селянина.

Изобличението на следосвобожденския морал в разказите на Иван Вазов

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж. В един кръг творби Отечеството се рисува като свръхценност, като максимално идеализиран свят: земя-подобие на небесния рай със славно далечно и близко героическо минало. Водещ в тях е адмиративният патос – възхвалата. В друг кръг творби българското се рисува в сатиричен план. Водещ в тях е изобличителният мотив за деформацията на героическите достижения и патриотични идеали на великото минало

Нравствените добродетели на народа в разказите на Елин Пелин

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво, в нейната типичност и жизнено разнообразие. Сина на селото Елин Пелин се изгражда като тънък познавач на селския бит и селската психология.

„Косачи” - сред най-известните разкази на Елин Пелин

„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд.

Човешката мечта за щастие в разказите "На оня свят" и "Мечтатели"

Социалната съдба на чове­ка е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”. Иронично шеговитият тон на Елин Пе­лин в разказа „На оня свят” създава усе­щане за особена нравствена сила и ус­тойчивост на главния герой дядо Матей­ко, който с лекота надмогва несретата на своя живот, но и без страх поема пъ­тя към отвъдното. Прекрачва границата между реално и имагинерно с душа, свет­нала от радост.

Националните добродетели в разказите на Елин Пелин

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин.

Светът на селянина в разказите на Елин Пелин

Публикувал първия си  разказ едва осемнадесетгодишен Елин Пелин твори през целия си живот, но мястото си на класик в нашата литература той дължи най-вече на творбите, създадени в периода 1885-1910 година. В тези разкази Елин Пелин е активният разказвач, неможещ да отмине  проблемите на българското село, на  трудовите хора, на новото време или  исторически обективно, сухо и  безпристрастно да бъде техен съдник.

Ангел Каралийчев - разкази /Ръж, Пролет, Змей.../

Нощес ще играят гергьовските огньове. Да ми помогне Господ да намеря гърне с жълтици! На мястото на кладенеца ще направя мермерна чешма с два железни стубела и девет корита. Кога вечер от изгорелите ниви на Белия камък слязат премалнели жътвари - да наквасят устни на чешмата. Чернооки момичета ще запретнат поли, да измият своите наранени от стърнището и къпините крака.