„Заточеници“ – Болезненото сбогуване с родното пространство

Тази Яворова елегия е създадена по конкретен повод и се опира на действителен факт – заточаването на 40 македонски революционери в Мала Азия, които, оковани във вериги, пеели Ботевата песен „Жив е той, жив е“. Но тръгвайки от конкретното, от единичното, поетът изгражда въздействащо художествено обобщение

Образите на България и родното в стих. "На прощаване" /Хр.Ботев/ и в п."Немили-недраги" /Ив.Вазов/

Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си.

Защита и възхвала на родното слово в одата „Българският език“

Иван Вазов се прекланя пред изначалните опори на българския национален дух – родната земя, родното минало, родното слово. И когато на тях се посегне, поетът бърза да заклейми хулителите им и да защити достойнството на родината.

Защитата на родното слово - (Иван Вазов - „Българският език” )

Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческа полемика да защити българския език. Годината е 1883 - време, когато България се стреми да опази своите морални и духовни ценности, търсейки мястото си в Европа и света. Затова не е случаен фактът, че в същата година поетът пише стихотворението „Българският език” и одата „Опълченците на Шипка”.

Образът на родното в "Да се завърнеш..."

Дебеляновата творба „Да се завърнеш...” е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки. Органичната връзка на човешкото съзнание със света на родното е неизповяданата тайна на сър­цето, която е вътрешно емоционално яд­ро на пожеланието за завръщане в споменната реалност на родното. Тя е извикана от паметта, но и от душевната глъб на лирическия герой.

Светът на родното и чуждото в поемата „На прощаване” на Христо Ботев

В поемата „На прощаване” Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби. Мъката по родния дом, омразата към поробителите, невъзможността да се живее пълноценно далече от родината, приемането на борбата като единствен път към свободата са типични състояния за всички борци за свобода.

Копнеж по родното - "Скрити вопли"

В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за „фабулна поезия”, творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоцио­нална „лирическа повест” за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена ат­мосфера в него. Копнежът по родното е обективиран в душев­ни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни предс­тави.

Родното слово през погледа на Вазов - („Българският език”- Иван Вазов)

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоки­те на десетилетното Вазово творчество. Оте­чеството за твореца е онзи свещен идеал, в име­то на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото - живота си.

Петко Рачов Славейков - "Изворът на Белоногата" - анализ

ЛЮБОВТА КЪМ РОДНОТО - НРАВСТВЕНА КРАСОТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ Романтичният ореол на древна фолклорна легенда обгръща художественото пространство на Петко-Славейковата поема „Изборът на Белоногата”. Обаятелният образ на красивата българка изпълва с възхита творческия поглед на автора, обърнат към духовната старина на народната памет.