Приказка без край - сбит преразказ /откъс/

През един студен ноемврийски ден вали като из ведро. Внезапно вратата на малката антикварна книжарница се отваря и на прага застава пълно момченце на около десет-единадесет години. Мокрите кичури падат върху лицето му, а палтото е цялото подгизнало. Стои пребледняло и задъхано на прага. Книжарницата е дълго и тясно помещение. Лавиците, масите, а дори и по пода са натрупани различни книги.

Сбит преразказ на "Принцът и просякът"- /3 глава/

Том приближава до решетката на оградата и поглежда. В двора вижда момче, облечено в красиви дрехи, обкичено с накити. На бедрото му има малка сабя, блестяща и красива. Обуто е в прекрасни ботушки, а на главата му блести червено кепе с пера и елмаз. Бедното одрипано момче предполага, че това е принцът и се радва, че най-сетне мечтата му да го види се сбъдва. Малкият просяк се задъхва от вълнение. Иска да се приближи, но един от стражите го хваща и грубо го захвърля сред тълпата, като го обижда.

Сбит преразказ на трета глава от „Принцът и просякът“ - 2

От всяка страна на царския дворец стои по една жива статуя, облечена в лъскава стоманена броня. Много селяни и граждани се стичат към двореца, за да видят някоя царска особа. Тук е и Том, дошъл да види малкия принц. Той забелязва в градината хубаво момче, почти на неговата възраст, облечено в коприна и атлаз. На бедрото му виси малка сабя и меч със скъпоценни камъни, а на главата носи кепе с пера и блестящ елмаз. Това хубаво момче е Едуард Тюдор – уелският принц.

Сбит преразказ на трета глава от "Принцът и просякът" - 3 /на ученик/

Том приближава до оградата на двореца и в градината вижда момче, облечено в красиви дрехи. На бедрото му има малка блестяща сабя, обуто е в прекрасни ботуши, а на главата му блести червено кепе с пера и елмаз. Бедното момче разбира, че това е Уелският принц и се радва, че най-после мечтата му да го види се сбъдва. Малкият просяк се вълнува. Иска да се приближи до принца, но един от стражарите го хваща грубо и го захвърля към тълпата.

Сбит преразказ на откъса "Чужди езици" - Бранислав Нушич "Автобиография"

По онова време, в средните училища френският език се въвежда като учебен предмет, но има голям недостиг на учители, които да го преподават. Това обстоятелство изобщо не безпокои нито управата на училищата, нито учениците. Напротив, един учител, по задължение на управата започва да преподава и да учи френския език заедно с учениците. Когато учителят си научи урока, часът върви трудно, но когато и учителят не си знае урока, нещата са леки. Разговорите отиват към други теми.

Сбит преразказ на „Славеят на китайския император“

В Китай идват пътешественици от цял свят. Всички те се любуват на града, на палата и на градината, ала най-хубавото от всичко, те смятат, че е песента на славея. И щом се върнат в родината си и поети, и пътешественици разказват за столицата, за градината, но най-отгоре поставят славея. Книгите им стигат и до императора, а именно от тях той разбира, че в неговата държава има прословут певец - славей, но дори не го познава. Тогава той повиква първия си съветник, който също не познава славея.

Сбит преразказ на откъс от приказката „Славеят на китайския император“

В палата има тържество. В средата на голямата зала, където седи императорът е поставена златна пръчка за славея. Всички придворни са облечени в най-хубавите си дрехи. Дори малкото момиче, което е помогнало  за откриването на славея  стои до вратата. Императорът кимва с глава, което е знак за начало. Птичката запява тъй хубаво, че в очите на владетеля блясват сълзи. А когато сълзите закапват по лицето му, славеят запява още по-хубаво.

Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач

Прочетете текста и го преразкажете подробно от името на неутрален разказвач. ЧИСТИЯТ ПЪТ Епизод из живота на Васил Левски - Иван Вазов    В комисията по откриването паметника на Левски в София, в която бях член, ставаше разговор върху великия проповедник на свободата. Понеже всичките членове от тази комисия много или малко лично познаваха Левски, разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства

Трансформиращ преразказ от името на Бръчков (Немили-недраги" - трета глава)

Когато се върнахме с Македонски в кръчмата, Странджата вече беше подготвил обяда и чакаше своите обичайни посетители - хъшовете. Скоро те дойдоха, обядът започна. Докато се хранехме, те оживено приказваха по различни теми, надигайки чашите с вино. Всички вземаха участие в тях, единствено аз стоях в края и тихо обядвах. След като изпитите чаши загубиха своя брой, между хъшове избухна спор, който можеше да доведе до фатален край.

Трансформиращ преразказ от името на Македонски („Немили-недраги“ – 10 глава)

Беше двадесети февруари, а часът около девет или десет. Студовете се усилваха, а Дунава беше замръзнала. Аз бях облечен с влашки кожух и гугла. Единственото, което ме отличаваше от селяните, беше това, че нося револвер. Стоях неподвижно и следях караулите. Закрачих по Дунава и предпазливо опипвах леда около себе си с една тояга. Вратът и гърдите ми бяха облени в пот от притеснение. Изведнъж на пътя ми се появи черна ивица незамръзнала вода, широка около три разкрача.