Котаракът в чизми (Трансформиращ преразказ от името на царя)

Един ден  eдин котарак дойде при мен в двореца и ми каза,че ми е донесъл заек направо от заешкото пасбище. Господарят му - Маркиз Дьо Карабас, е поръчал да ми го донесе от негово име. Казах  да му благодари от мое име и да му каже, че неговият дар ме е зарадвал много.

"Най-справедливият" - Елин Пелин (подробен преразказ)

На един сиромах му се родило дете. Щастливият баща решил да намери най-справедливия човек на света за кръстник. Тръгнал да го търси по света. На един кръстопът срещнал белобрад старец. След кратък разговор, разбрал, че това е Господ.

Писане на трансформиращ преразказ

1.Трансформиращ преразказ със смяна на гледната точка 2.Особености: а/ преразказва се в 1 л. ед.ч., основно глаголно време - минало св.време -„АЗ РЕШИХ”, спомагателни времена - мин. несв.вр., минало предварително време - за минали действия, бъдеще време в миналото - за бъдещи действия

Трансформиращ преразказ на откъс от приказката „Руслан и Людмила“ на А. С. Пушкин

В търсене на магическия меч, Руслан попада в едно поле, където се сблъсква с огромна омагьосана глава, която му разказва следната история. Някога Главата е била безстрашен юнак като Руслан, но за зла съдба тя е имала по-малък брат, съперник и злодей, наречен Черномор. Бил дребен той, джудже с дълга брада, която го правила силен. Завиждал на брат си за високия му ръст, нищо че бил прост.

„Немили-недраги“- Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на I глава от името на Бръчков/

Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице.  Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.

„Немили-недраги“ - Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на 5-та глава от името на Бръчков/

Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.

Руслан и Людмила (Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач) - на ученик от VI клас

Главата моли Руслан да бъде великодушен и започва да разказва своята история. Казва му,че всъщност той е за съжаление, защото някога е бил безстрашен юнак, но за беда негов враг се оказва собственият му брат –Черномор. Колкото умно джудже с приказна брада е брат му, толкова е злобен и жесток. От малък му завижда за високия ръст. Освен това Черномор крие необикновени сили в брадата си и е непобедим докато тя е цяла.

Трансформиращ преразказ на 2-ра част от разказа "Една българка" от името на баба Илийца - (два варианта)

Аз съм селянка от Челопек, с болното си внуче на ръце съм се запътила към Черепишкия манастир. От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле. Не му помогнаха, нито хекиминът, нито баянета и затова реших да се помоля на Света Богородица. По пътя към манастира, минавайки през Церовата гора срещнах бунтовник, който ме помоли за помощ.

Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач на IV глава от разказа „Една българка“

Баба Илийца тръгва към Искъра, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена, защото не можа да каже и да се посъветва с калугера. Дрезгавата нощ прави природата зловеща. В душата на Илийца се таи тревога. Когато тя стига върха на големия бряст, сяда да си почине на студената земя. След кратко време тръгва, но не минава през селото, защото се страхува. Тръгва наляво от него, по брега на урвата и слиза през нивите. Скоро старицата стига до реката. Вижда ладията на брега.

Трансформиращ преразказ върху 5-та глава на "Една българка" от името на страничен наблюдател

Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка сянка и се досеща, че това е той. Момъкът излиза. Селянката го поздравява и му дава парче хляб.