„Немили-недраги“- Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на I глава от името на Бръчков/

Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице.  Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.

„Немили-недраги“ - Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на 5-та глава от името на Бръчков/

Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.

Руслан и Людмила (Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач) - на ученик от VI клас

Главата моли Руслан да бъде великодушен и започва да разказва своята история. Казва му,че всъщност той е за съжаление, защото някога е бил безстрашен юнак, но за беда негов враг се оказва собственият му брат –Черномор. Колкото умно джудже с приказна брада е брат му, толкова е злобен и жесток. От малък му завижда за високия ръст. Освен това Черномор крие необикновени сили в брадата си и е непобедим докато тя е цяла.

Трансформиращ преразказ на 2-ра част от разказа "Една българка" от името на баба Илийца - (два варианта)

Аз съм селянка от Челопек, с болното си внуче на ръце съм се запътила към Черепишкия манастир. От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле. Не му помогнаха, нито хекиминът, нито баянета и затова реших да се помоля на Света Богородица. По пътя към манастира, минавайки през Церовата гора срещнах бунтовник, който ме помоли за помощ.

Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач на IV глава от разказа „Една българка“

Баба Илийца тръгва към Искъра, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена, защото не можа да каже и да се посъветва с калугера. Дрезгавата нощ прави природата зловеща. В душата на Илийца се таи тревога. Когато тя стига върха на големия бряст, сяда да си почине на студената земя. След кратко време тръгва, но не минава през селото, защото се страхува. Тръгва наляво от него, по брега на урвата и слиза през нивите. Скоро старицата стига до реката. Вижда ладията на брега.

Трансформиращ преразказ върху 5-та глава на "Една българка" от името на страничен наблюдател

Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка сянка и се досеща, че това е той. Момъкът излиза. Селянката го поздравява и му дава парче хляб.

Ханс Кристиан Андерсен - „Славеят на китайския император“ (сюжет)

Китайският император имал най-хубавият дворец на света, целият от скъп порцелан. Той бил горд с богатствата и палатите си. Един ден императорът разбрал от книгите за славея, който пеел много хубаво  и решил да се запознае с тази чудна птица, като изпратил слугите си да я доведат. В палата приготвили златна пръчка за птицата, a когато запяла, в очите на владетеля блеснали сълзи. Наистина славеят пеел прекрасно.

Трансформиращ преразказ от името на малкия Моцарт ("Подаръкът на малкия Моцарт")

Беше май 1762 година. Веселото пролетно слънце грееше над островърхите къщи на малкото ни градче. Баща ми Леополд Моцарт- композитор и оркестрант беше седнал над клавесина и композираше един малък менует. Самият архиепископ го беше поръчал за рождения ден на една от племенничките си. Като го завърши извика името ми през прозореца. С неудоволствие оставих двете момчета, с които си играех на двора и бавно се изкачих по високата стълба.

Пример за трансформиращ преразказ

„Светлина, която спасява” - Драган Тенев  /Оригинален текст/ - Слушай, Томас - каза старият Едисон, възседнал вече коня си, - най-много след час ще се върна и ще доведа доктор Макдермот. Дотогава стой при майка си и нито за миг не се отделяй от нея. Разбра ли? - Да, татко, разбрах! - рече глухо изправеното до коня момченце, което държеше в ръце петролна лампа. В нейната жълта светлина лицето му беше бледо и измъчено. А и самото момче, въпреки че беше доста едро за своите десет години, сега изглеждаше някак издребняло, едва забележимо в нощта.

Трансформиращ преразказ - същност

Трансформиращ преразказ - особен вид преразказ, който съвместява подробния и сбития, но на творческа основа. Самата дума "трансформация" (лат.) означава преобразуване, видоизменение. Но в каква посока могат да се извършват промените и до каква степен може да се прояви творчеството така, че да не се "загуби" първоизточникът и преразказът да не се превърне в съчинение? Промените на преразказвания текст могат да бъдат в няколко посоки: 1. Преподреждане събитията според тяхната реална последователност.