Нравственият дълг на човека в обществото - "Серафим"

Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Страданието на жената е мотив за действие на главния герой. Серафим уважава чувствата на жената - независимо дали тя успява да го убеди в истинността на страданието си, или подхожда плахо и несигурно към своята изповед.

Йовковите малки наративи в разказа "Серафим"

Станал известен още с първата си книга, Йордан Йовков е един от изявените български творци през двайсетте и трийсетте години на XX век. Йовковите разкази пресъздават войната и мира, легендарното отколешно време, населено с изключителни люде, и вчерашния ден на селото, присъствието на красотата и любовта в човешкия живот, вечното противоборство между доброто и злото в индивида.

Характеристика на героите от „Серафим“

Припомнете си съдържанието и героите на разказа „Серафим“. Задача 1: Направете писмена характеристика на Серафим, като се опрете на следния план: 1. Увод – представяне на героя – кой е той и каква е ролята му в сюжета. Какво е мястото му в случката? 2. Изложение – характеристика на героя, като се разсъждава върху

Йордан Йовков – „Серафим“ (Анализ)

КАКВО НИ КАЗВА ТВОРБАТА Разказът „Серафим“ е изграден върху случка, в която на пръв поглед няма нищо необичайно. В селото пристига Серафим, за когото трудно може да се каже какъв е – гражданин или селянин. Този странник идва винаги по едно и също време в годината – Гергьовден или Димитровден.

Йордан Йовков - "Серафим" /анализ/

Проявленията на добротата и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тиха радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа „Серафим” на Йордан Йовков, милостта и състраданието намират изява чрез образа на главния герой, който успява да помага на Енъо да открие у себе си потулените пластове на душата, изпълнени с обич и добросърдечност, да тръгне по пътя на самопознанието

ТЕСТ. Серафим

1. „Серафим“ е: A) разказ Б) роман B) легенда Г) приказка 2. Посочете две функции на повествователя в „Серафим“.  Първа: Втора: 3. Кой герой НЕ е от „Серафим“?   A) Еньо Б) Павлина B) Рада Г) Иван

,,Серафим“- трансформиращ преразказ от името на Еньо

В един летен ден към моето кафене се приближи един чудноват човек - на главата си носеше смачкано бомбе, а на краката- цървули. Най- голямо впечатление ми направи дългото зимно палто, с което беше облечен.

,,Серафим“- трансформиращ преразказ от името на Еньо - 2

Към мен, Еньо, вървеше чудноват човек. Посред лято мъжът беше навлякъл зимно палто. Приближи се на две-три крачки и спря. Продължавах да го гледам втрещено, а непознатият ми се усмихна.

"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 2)

Един чудноват човек , нито гражданин, нито селянин идва към кафенето на Еньо и дълго време кафеджията се взира в него, за да го познае. Оказва се , че това е старият му познайник Серафим . Този човек е слаб, дребничък със сълзящи очи. Облеклото му е много интересно - смачкано бомбе на главата, цървули на краката.

"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 3)

Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига  чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката. Еню не успява да го познае веднага, но погледът му всеки път се спира върху палтото на непознатия - избеляло, окъсано и нашито с безброй огромни кръпки.