Символиката на слепотата и зрението в трагедията "Едип цар"

Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозрение.

Ренесансът в Англия и трагедията „Хамлет“

Ренесансът в Англия обхваща периода от края на XV в. до 30-те години на XVII в. Проявява се интерес към старогръцката и римската литература. Популярни са „Успоредни животописи“ на Плутарх (биографии на знаменити личности от Античността) и кървавите трагедии на римския драматург и философ Сенека.

"Фауст" - анализ на трагедията

Основа на трагедията е легендата за магьосника д-р Фауст, историческо лице от XVI век, което привлича много творци: Марло пише драмата „Фауст”, Лесинг започва, но не довършва трагедия за Фауст, Гьоте също се връща към темата за д-р Фауст.

Думите на Хемон от трагедията "Антигона" - повод за есеистични размисли

Имало едно време една красива страна с великолепна природа. В нея живеели хора от различни раси, които обаче не се разбирали особено добре. Отначало те уж си разделили териториите, но после всяка раса решила, че трябва да притежава без остатък този райски кът.

Нововъведенията в трагедията "Електра"

Трагедията "Електра" представя в пълнота посочените особености на драматургичния маниер на Еврипид. В неговата интерпретация се откриват редица нови моменти спрямо оформилата се традиция. На първо място героинята има водеща роля в организирането на отмъщението. Нейната мотивация е разгърната детайлно в пролога и парода. В нетипичното за трагедия пространство – пред бедната селска хижа – героинята окайва своето настояще.

„Антигона” - трагедия за силната и непреклонна личност

Трагедията “Антигона” на Софокъл отразява мисловните търсения на своето време, вечните въпроси за човека и неговия житейски избор. Те получават израз в ефектния образ на Антигона,  впечатляваща със своята нравствена красота и твърдост. Двигател на драматическото действие в трагедията е нейният конфликт с владетеля на Тива, Креон. Той също носи чертите и вината на типичен трагически герой, но именно Антигона остава в смисловия фокус на творбата през цялото време.

Анализ на трагедията "Хамлет"

Трагедията “Хамлет” е написана към 1601 година. Сюжетът й не е оригинален, а е заимстван. В основата й лежи една легенда, в която се разказва за убийството на датски крал от неговия брат и отмъщението на Хамлет – син на убития крал.

Сюжет на трагедията „Ромео и Жулиета“ – Уилям Шекспир

Действието се развива във Верона и пиесата започва с улична свада между слугите на Монтеки и Капулети, които също като господарите си са заклети врагове. Ескал, княз на Верона, се намесва и обявява, че по-нататъшно нарушаване на мира ще се наказва със смърт.

Трагедията на ренесансовия човек в Елсинорския свят - "Хамлет"

Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света. В този период не се  обръща толкова голямо внимание на религията както през Средновековието.

Трагедия

Светоглед: В отличие от ясния и подреден божествен ред на Античността, светът в елизабетинската трагедия е неясен и непознаваем, човекът непрекъснато търси неговата „същност“. Съдържание: Героят попада в ситуация, в която трябва да избира между две противоположни решения