„Немили-недраги“ - Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на 5-та глава от името на Бръчков/

Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.

„Немили-недраги“- Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на I глава от името на Бръчков/

Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице.  Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.

Котаракът в чизми (Трансформиращ преразказ от името на царя)

Един ден  eдин котарак дойде при мен в двореца и ми каза,че ми е донесъл заек направо от заешкото пасбище. Господарят му - Маркиз Дьо Карабас, е поръчал да ми го донесе от негово име. Казах  да му благодари от мое име и да му каже, че неговият дар ме е зарадвал много. След няколко дни котаракът ми донесе и две яребици - бяха много вкусни. След известно време пак ми  донесе заек. Аз, естествено  го приех на драго сърце. И така два-три месеца си хапвах вкусен дивеч  по поръчка на някакъв  Маркиз Дьо Карабас.

Руслан и Людмила (Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач) - на ученик от VI клас

Главата моли Руслан да бъде великодушен и започва да разказва своята история. Казва му,че всъщност той е за съжаление, защото някога е бил безстрашен юнак, но за беда негов враг се оказва собственият му брат –Черномор. Колкото умно джудже с приказна брада е брат му, толкова е злобен и жесток. От малък му завижда за високия ръст. Освен това Черномор крие необикновени сили в брадата си и е непобедим докато тя е цяла.

,,Серафим“- трансформиращ преразказ от името на Еньо

В един летен ден към моето кафене се приближи един чудноват човек - на главата си носеше смачкано бомбе, а на краката- цървули. Най- голямо впечатление ми направи дългото зимно палто, с което беше облечен.

,,Серафим“- трансформиращ преразказ от името на Еньо - 2

Към мен, Еньо, вървеше чудноват човек. Посред лято мъжът беше навлякъл зимно палто. Приближи се на две-три крачки и спря. Продължавах да го гледам втрещено, а непознатият ми се усмихна.

Писане на трансформиращ преразказ

1.Трансформиращ преразказ със смяна на гледната точка 2.Особености: а/ преразказва се в 1 л. ед.ч., основно глаголно време - минало св.време -„АЗ РЕШИХ”, спомагателни времена - мин. несв.вр., минало предварително време - за минали действия, бъдеще време в миналото - за бъдещи действия

Пример за трансформиращ преразказ

„Светлина, която спасява” - Драган Тенев  /Оригинален текст/ - Слушай, Томас - каза старият Едисон, възседнал вече коня си, - най-много след час ще се върна и ще доведа доктор Макдермот. Дотогава стой при майка си и нито за миг не се отделяй от нея. Разбра ли? - Да, татко, разбрах! - рече глухо изправеното до коня момченце, което държеше в ръце петролна лампа. В нейната жълта светлина лицето му беше бледо и измъчено. А и самото момче, въпреки че беше доста едро за своите десет години, сега изглеждаше някак издребняло, едва забележимо в нощта.

Тест и трансформиращ преразказ за НВО

Прочетете двата текста, за да изпълните задачите от 1 до 15 включително. ТЕКСТ 1 Паркирането в синя зона или зелена зона в столицата е почасово и се заплаща. Всяка зона обхваща определена територия, която е видимо обозначена с табели и цветни пътни маркировки.  

Трансформиращ преразказ от името на Македонски („Немили-недраги“ – 10 глава)

Беше двадесети февруари, а часът около девет или десет. Студовете се усилваха, а Дунава беше замръзнала. Аз бях облечен с влашки кожух и гугла. Единственото, което ме отличаваше от селяните, беше това, че нося револвер. Стоях неподвижно и следях караулите. Закрачих по Дунава и предпазливо опипвах леда около себе си с една тояга. Вратът и гърдите ми бяха облени в пот от притеснение. Изведнъж на пътя ми се появи черна ивица незамръзнала вода, широка около три разкрача.