Валери Петров - "Японският филм"

Поезията на Валери Петров откликва и на съдбовни събития, но най-вече вниманието му е съсредоточено върху привидно обикновените неща, случки и преживявания, които обаче концентрират в същността си етичните максими и живеца на човешкото съществуване, многобройните превратности и нравствени ценности на живота. Героите му населяват делничния български свят и той придобива особено, почти приказно присъствие в своеобразното „поетическо повествование". В богатото му, жанрово разнообразно творчество - стихове, пиеси, сценарии за филми, многобройни преводи, неговите поеми се нареждат сред класиката на българската литература.

"Японският филм" - Проблемът за въздействието на изкуството върху човека

Стихотворението на Валери Петров „Японският филм" проблематизира текста по посока на необходимостта да се изследва духовната култура на зрителската публика. Отношението творец - публика е интерпретирано като важен аспект на отчуждението във времето на девалвиращите ценности. Неслучайно отначало докрай се дистанцират и отблъскват лично-местоименните форми „вий" („вас") и „мен" и неконкретизираното „ние":  И вий скучаете край мен./А вий се смеете във мрака /на глупостта, че сте дошли.

Двойният поглед към нещата от живота - („Тавански спомен” - Валери Петров)

Не е възможно Валери Петров да бъде сбъркан с друг български поет, защото при никого не може да бъде открито свойственото само на неговия поетичен изказ съчетание на развихрено въображение с мъдра истина, на осъзната печал с игрива ирония.