Трансформиращ преразказ на откъс от разказа "Край воденицата" - Елин Пелин

...Милено... Милено... къде се дяна?- завика малко обезпокоен той и внимателно впи очи в мрачината. Тук съм де - обади се ясен женски глас от малката градинка зад воденицата. -Тук съм, тук. Хайде, прибери се, стана късно! - викна малко наставно старецът. Е, нека полея... Жегата е прегорила всичко! - обади се Милена. Гласът на клопатарчето мерно

Мечта и реалност в разказа “Ангелинка” на Елин Пелин

В разказа “Ангелинка” мечти и действителност се преплитат, за да създадат представата за стремежа на човека към идеал и съвършенство. В мечтите светът задължително е по-справедлив и по-вълнуващ. Реалността е изпълнена със страдание и бедност. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата

Срещата на въображаемо и действително в разказа "Ангелинка"

Разказът на Елин Пелин "Ангелинка" е наситен с ведра лирическа атмосфера, облъхнат е от порива към доброто и красивото. Етимологията на самото заглавие ни насочва към най-възвишените чувства, завладели душата на героя. Вълнуващо и художествено убедително

Елин Пелин - „Ангелинка” / Красотата на първата любов

Колко много вълнуващи мигове има в човешкия живот! Но само един от тях е истинският миг. Мигът, в който сърцето започва да бие, да тупка но от първата любов, когато човек се събужда за нов живот. А какво е любовта? Това е най-чистото, най-топлото, най-истинското нещо, което пълни очите с блясък и като

„Ангелинка” - смисълът на самопризнанието „усетих се слаб и недостоен, но сърцето ми се изпълни с радост”

Разказът „Ангелинка” от Елин Пелин е едно лирично връщане към спомените от детството, предадено с много топлота, непринуденост и смекчен от изминалите години поглед към отдавнашни лица и събития. Героят разказвач се вживява

“Ангелинка” - В приказния свят на мечтите

В много случаи сивотата и мъчителността на делника се преодоляват благодарение на прекрасната способност на човека да мечтае. Пренасяйки се в света на красивото, възвишеното, романтичното, там, където всичко е възможно, стига да е хубаво, всеки един от нас забравя проблемите и несгодите на реалния

„Ангелинка” - Природата и основният тон на повествованието

Обичайното определение за Елин Пелин като писател-художник на българското село не бива да ни кара да забравим факта, че той е и негов син, роден и отраснал от дете в непосредствена близост до природата. Досегът с нея отрано стимулира творческото му дарование, изостря

Мечтата за по-добър свят (Елин Пелин – “Ангелинка”)

В разказа “Ангелинка” мечтата е свързана с представата на човека към по-добър свят, за стремежа му към идеал и съвършенство. В мечтите светът винаги е по-справедлив, по-вълнуващ и по-добър. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата, че доброто и красивото ще победят в реалния живот.

Образът на любимата през влюбените очи на юношата (Елин Пелин – “Ангелинка”)

Любовта е най-чистото, най-истинското и най-топлото чувство, което пълни очите с блясък и гали душата на влюбените. На това нежно и красиво чувство е посветил Елин Пелин своя разказ “Ангелинка”, където с тънък психологически усет разкрива образът на любимата през влюбените очи на юношата.

Реалност и мечта в разказа “Ангелинка” на Елин Пелин

Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозналия действителността мъничък човек вижда нещата от необичаен ъгъл, успява да вплете в едно реалност и мечти, да преобръща