Литературно интерпретативно съчинение

В литературно интерпретативното съчинение авторът излага личното си тълкуване на определен литературен текст. В основата на този вид съчинение е личната читателска интерпретация на литературното произведение.      Обикновено темата на съчинението се съдържа във формулировката на заглавието. По тази причина трябва внимателно да се обмисли заглавието и да се вникне в неговата същност. То може да насочва към проблем, свързан със: събитие или събития от сюжета на литературната творба; образа на литературен герой или образите на група герои;

Съчинение на свободна тема

Съчинението на свободна тема е вид аргументативен текст. В него авторът тълкува значим проблем, излага свои разсъждения, които са резултат от личен жизнен опит и знания.      Съчинението на свободна тема се отличава от съчинението - отговор на въпрос - по свободата при структурирането на текста и подбора на изразните средства. Това не означава пълна липса на правила при създаването на този вид съчинение. Свободата е преди всичко в изказването на собствено мнение, в подбора на доказателствата, в композирането на текста, в избора на езикови средства.

Същност на есето

В „Речника на литературните термини” ще намерите следното определение за есето: „...Обикновено се отличава с оригинална композиция, с изискан, цветист стил, изпълнен с афоризми, със самобитни и духовити разсъждения и смели обобщения, които често не съвпадат със системното научно изследване на дадения проблем. Авторите на есето се добират до своите истини и обобщения главно по умозрителен път, благодарение на своята начетеност.” Всъщност, есето се получава от сполучливото съчетание на свободата и мярката.

Как се пише есе

I. Подготовка: 1. Избери  подходяща тема. 2. Определи целта на есето.  3. Направи план - подреди информацията по степен на важност. 4. Събери необходимата информация II. Структура

Есе - видове

Най-общо казано есето е съчинение, в което се излагат индивидуални мнения по определена тема.  В есето могат да се съчетават аргументи и термини на различни дисциплини, което предполага различен подход при написването на този вид писмена работа.      Например във философското есе се излагат възгледи за света и явленията от живота. Ако съдържанието на есето има връзка или отношение към духовния и интелектуалния живот на човека,  към нравствеността, есето е морално-етично. Висторическите есета се обясняват обществените събития в конкретни исторически условия, излагат се конкретни мнения по определено събитие или значението му за развитието на обществото.

Свободата на личния избор в съвременното общество (три есета)

От възникването на хората до днешни дни се вижда, че те не живеят изолирани, а в общества. В етапите на своето развитие човекът винаги се стреми към свобода. Парадоксално е, че свободата на действие понякога ражда тирания. Но и най – хуманните идеи могат да се превърнат в ограничение на волята. 

Човекът - на прага между мечтата и реалността (есе - 1)

Човекът винаги е бил на прага между мечтата и реалността в стремежа си към щастие и съвършенство. Понякога мечтите са неосъществими, но стремежът към тяхното реализиране е в същността му, защото хората винаги са жадували за промяна и достигане до нови хоризонти.

Човекът - на прага между мечтата и реалността (есе - 2)

Какво е всъщност животът? Може би един кръговрат, нещо, което се пов­таря отново и отново. Може би жи­вотът на едни е изпълнен с болка и пе­чал, а на други - отрупан с богатства и радост. Може би! Но хората мечта­ят и това е всъщност общото между тях. А в мечтите си всички са еднак­ви. Защото какво би бил животът без мечти!

Критерии за оценка на интерпретативно съчинение

1. Подчинява изграждането на текста на поставената задача и на зададения жанр. ОТЛИЧЕН: Стриктно се придържа към жанровите изисквания. Ярко откроена, изчерпателна и коректна теза, произтичаща от формулирания в заглавието проблем.

Как се пише есе? Структура и композиране на съчинение – есе.

В историята на световната литература и философия есето се заражда още в древността, но се утвърждава като самостоятелен жанр през 1580 г., когато френският философ Мишел дьо Монтен издава своите „Опити“ (фр. Essai означава опит). Самото название на жанра подсказва неговите основни характеристики: експерименталност, оригиналност, неограниченост на съдържанието