В литературно интерпретативното съчинение авторът излага личното си тълкуване на определен литературен текст. В основата на този вид съчинение е личната читателска интерпретация на литературното произведение.      Обикновено темата на съчинението се съдържа във формулировката на заглавието. По тази причина трябва внимателно да се обмисли заглавието и да се вникне в неговата същност. То може да насочва към проблем, свързан със: събитие или събития от сюжета на литературната творба; образа на литературен герой или образите на група герои;

Съчинението на свободна тема е вид аргументативен текст. В него авторът тълкува значим проблем, излага свои разсъждения, които са резултат от личен жизнен опит и знания.      Съчинението на свободна тема се отличава от съчинението - отговор на въпрос - по свободата при структурирането на текста и подбора на изразните средства. Това не означава пълна липса на правила при създаването на този вид съчинение. Свободата е преди всичко в изказването на собствено мнение, в подбора на доказателствата, в композирането на текста, в избора на езикови средства.

В „Речника на литературните термини” ще намерите следното определение за есето: „...Обикновено се отличава с оригинална композиция, с изискан, цветист стил, изпълнен с афоризми, със самобитни и духовити разсъждения и смели обобщения, които често не съвпадат със системното научно изследване на дадения проблем. Авторите на есето се добират до своите истини и обобщения главно по умозрителен път, благодарение на своята начетеност.” Всъщност, есето се получава от сполучливото съчетание на свободата и мярката.

I. Подготовка: 1. Избери  подходяща тема. 2. Определи целта на есето.  3. Направи план - подреди информацията по степен на важност. 4. Събери необходимата информация II. Структура

Най-общо казано есето е съчинение, в което се излагат индивидуални мнения по определена тема.  В есето могат да се съчетават аргументи и термини на различни дисциплини, което предполага различен подход при написването на този вид писмена работа.      Например във философското есе се излагат възгледи за света и явленията от живота. Ако съдържанието на есето има връзка или отношение към духовния и интелектуалния живот на човека,  към нравствеността, есето е морално-етично. Висторическите есета се обясняват обществените събития в конкретни исторически условия, излагат се конкретни мнения по определено събитие или значението му за развитието на обществото.

От възникването на хората до днешни дни се вижда, че те не живеят изолирани, а в общества. В етапите на своето развитие човекът винаги се стреми към свобода. Парадоксално е, че свободата на действие понякога ражда тирания. Но и най – хуманните идеи могат да се превърнат в ограничение на волята. 

Човекът винаги е бил на прага между мечтата и реалността в стремежа си към щастие и съвършенство. Понякога мечтите са неосъществими, но стремежът към тяхното реализиране е в същността му, защото хората винаги са жадували за промяна и достигане до нови хоризонти.

Какво е всъщност животът? Може би един кръговрат, нещо, което се пов­таря отново и отново. Може би жи­вотът на едни е изпълнен с болка и пе­чал, а на други - отрупан с богатства и радост. Може би! Но хората мечта­ят и това е всъщност общото между тях. А в мечтите си всички са еднак­ви. Защото какво би бил животът без мечти!

1. Подчинява изграждането на текста на поставената задача и на зададения жанр. ОТЛИЧЕН: Стриктно се придържа към жанровите изисквания. Ярко откроена, изчерпателна и коректна теза, произтичаща от формулирания в заглавието проблем.

В историята на световната литература и философия есето се заражда още в древността, но се утвърждава като самостоятелен жанр през 1580 г., когато френският философ Мишел дьо Монтен издава своите „Опити“ (фр. Essai означава опит). Самото название на жанра подсказва неговите основни характеристики: експерименталност, оригиналност, неограниченост на съдържанието