Яворов е един от рядко оригиналните поети в българската литература. Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. То е лирично по своя тон, защото в него е изплащана обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.      Трагедията на заточениците се изразява в това, че поробителите завинаги и насилствено ги откъсват от любимия роден край, от близките и семействата им.

Пейо Яворов е един от най-изтъкнатите творци на българската литература. Той оставя огромно творческо наследство в областта на поезията, прозата и драмата. Стихотворенията му разработват многообразни теми в областта на социално-патриотичните идея и нравствено-философските мотиви. Ранният му период се съсредоточава върху народностите внушения и обективно предметното изразяване.

Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти, прогонени от родния край са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. В елегията е въплътена обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.

Първата публикация на стихотворението е в списание „Мисъл“ през 1902 г. със заглавие „Към Подрумкале“ (Подрумкале е името на мястото в Мала Азия, където са били заточени българските революционери). Впоследствие Яворов променя заглавието на „Заточеници“ и с това главната отпратка към реалното историческо

Пейо Тотев Крачолов, известен с псевдонима Яворов, е роден в първия ден на 1878 г. в Чирпан. Учи в родния си град и в Пловдив. Още като ученик става телеграфист и до 1898 г. работи тази професия в Стара Загора, Сливен, Стралджа и Поморие.

Стихотворението „Заточеници“ е написано през 1901 г., когато 40 македонски българи са заточени в Мала Азия след Солунската афера – предателство в революционната организация, предизвикало големи размирици в Солун, при които много от арестуваните са осъдени и изпратени в изгнание.

Пейо Тотев Крачолов е роден на 1 януари 1878 г. в град Чирпан. Израства като странно, чувствително и затворено в себе си дете, предпочитащо уединението пред шумните детски игри. Първоначално учи в родния си град, а след това – две години в Пловдивската гимназия.

Тази Яворова елегия е създадена по конкретен повод и се опира на действителен факт – заточаването на 40 македонски революционери в Мала Азия, които, оковани във вериги, пеели Ботевата песен „Жив е той, жив е“. Но тръгвайки от конкретното, от единичното, поетът изгражда въздействащо художествено обобщение

1. РАЗВИТИЕТО НА ЕЛЕГИЧНОТО ЧУВСТВО И КОМПОЗИЦИЯТА: Смислови части и композиция Развитие на елегичното чувство Една смислово-композиционна част са 1. и 2. строфа, защото:    • краят на 1. строфа въвежда, а 2. строфа изяснява коя е изгубената родина;

Яворов (1878 – 1914) е артистичен псевдоним на един от най-известните и талантливи български поети (истинското му име е Пейо Тотев Крачолов). Творчеството му се определя като връх в родната литература и се нарежда до тези на Ботев, Вазов, Пенчо Славейков, Вапцаров. Създава интимна и гражданска лирика, работи в жанровете на лирическото стихотворение