Елин Пелин разказва увлекателно за селския живот, за радостите и скърбите, за делниците и празниците, за труда и веселието. Тежък е животът на българския селянин, изпълнен с непосилен труд и непрекъсната борба с природата. Трудът е радост, когато носи творческа наслада и когато е възнаграден с богата реколта. Но той е и мъка, защото природата често унищожава всичко и отнема радостта и надеждата от човешките сърца. В разказа „По жътва” трудът носи и радост, и огромна болка. Годината е богата и
Елин Пелин разказва увлекателно за селския живот, за радостите и скърбите, за делниците и празниците, за труда и веселието. Тежък е животът на българския селянин, изпълнен с непосилен труд и непрекъсната борба с природата. Трудът е радост, когато носи творческа наслада и когато е възнаграден с богата реколта. Но той е и мъка, защото природата често унищожава всичко и отнема радостта и надеждата от човешките сърца. В разказа „По жътва” трудът носи и радост, и огромна болка. Годината е богата и
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Сюжетът в „По жътва” е опростен – слънчев удар убива „обичливо” селско момиче в равното Софийско поле. Както в повечето си творби, така и в тази случката е изобразена на фона на природата. Началната картина създава тягостно настроение. То идва от усещането за безкрайност. Безкрайно е пространството: „От край до край, докъдето
Сладкодумецът в българската литература - Елин Пелин, е роден в софийското село Байлово. В сърцето си писателят съхранява за цял живот красотата на родния край и любовта на българина към труда и земята. В неговите разкази присъства битът на шопите, активно участие вземат природата и животните, но в центъра на разказите му си остава човекът със своята нелека участ. Писателят рисува колоритния свят на селото, без да го идеализира. Мотивът за труда е основен в творчеството му. Неговите герои са работливи
Елин Пелин разказва увлекателно за селския живот, за радостите и скърбите, за делниците и празниците, за труда и веселието. Тежък е животът на българския селянин, изпълнен с непосилен труд и непрекъсната борба с природата. Трудът е радост, когато носи творческа наслада и когато е възнаграден с богата реколта. Но той е и мъка, защото природата често унищожава всичко и отнема радостта и надеждата от човешките сърца. В разказа „По жътва” трудът носи и радост, и огромна болка. Годината е богата и
Трудът на българина е радост и щастие, възторг и надежда, съдба и богатство. Трудолюбието, утвърдено като най-висша ценност на човека още в народните песни, е неотделима частица от светоусещането на Елин-Пелиновите герои. Съдбовният труд носи творческо удовлетворение на българския селянин, превръща се в празничен и неповторим божествен ритуал. Често тежкото трудово ежедневие на българина се помрачава от природно бедствие или нещастен случай, от болест или смърт. Тогава
В далечната 1949г., вече седемдесет и две годишният, Елин Пелин споделя: „И е по-хубаво да знаеш края, отколкото началото. Началото все ще налучка, краят трябва да се ръководи винаги, защото в края ти искаш да кажеш нещо на хората.” Вероятно воден от своята авторска интуиция и дългогодишен писателски опит, сладкодумецът Пелинко (както са го наричали близките му) е стигнал до това прозрение, което е оставило дълбок отпечатък върху творчеството му. Това се усеща и в разказа му „По жътва”
Елин Пелин е реформатор на българския разказ през деветдесетте години. В разказите си разработва темата за българското село, като се интересува от универсалните категории и нравственото в човека. Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване, но той не е разгледан като конфликт, а по-скоро като естествено отражение на света. Още самото заглавие “По жътва” въвежда в селската обстановка и атмосфера. Липсата на определителен член говори за една
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Сюжетът в „По жътва” е опростен – слънчев удар убива „обичливо” селско момиче в равното Софийско поле. Както в повечето си творби, така и в тази случката е изобразена на фона на природата. Началната картина създава тягостно настроение. То идва от усещането за безкрайност. Безкрайно е пространството: „От край до край, докъдето
Елин Пелин разказва увлекателно за селския живот, за радостите и скърбите, за делниците и празниците, за труда и веселието. Тежък е животът на българския селянин, изпълнен с непосилен труд и непрекъсната борба с природата. Трудът е радост, когато носи творческа наслада и когато е възнаграден с богата реколта. Но той е и мъка, защото природата често унищожава всичко и отнема радостта и надеждата от човешките сърца В разказа „По жътва” трудът носи и радост, и огромна болка. Годината е богата и