В едно малко градче, при една висока планина, при една голяма река имаше едно хлапе. Но то не приличаше на другите деца от градчето. То беше малко по-друго. Първо, то никога не вчесваше косата си и затова тя стоеше на главата му чорлава на
Оригинална интерпретация за жизнелюбието на националния дух Елин Пелин разгръща в белетрезтичния си цикъл “Под манастирската лоза”. Макар, че герои в него не са селяните, а монасите и светците; макар че тук традиционният конфликт
В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво, в нейната типичност и жизнено разнообразие. Сина на селото Елин Пелин се изгражда като тънък познавач на селския бит и селската психология.
Елин Пелин е автор с живо чувство към смешното в човешкото поведение. Неговият хумор е искрен, а смехът - непринуден и ненараняващ. Разказът „Печена тиква” доказва умението на Елин Пелин да разкрива смешната, непозната страна в характера на героя, която се оказва негова основна, водеща същност. Душко Добродушоков е дребен чиновник, дошъл от село.
В някои от своите разкази Елин Пелин осмива човешките слабости - криворазбрано чувство за възпитание, срам от произхода, лицемерие, раболепие пред висшестоящите. Причината за непринудения смях се крие в разминаването между претенциите на героя и поведението му, между желанието за самоизтъкване и реалността.
Умеем ли да ценим красотата в природата? Способни ли сме да я опазим и съхраним? На тези въпроси търси отговор Елин Пелин в своя разказ „Нане Стоичковата върба”. Порасналата на воля върба в „сиромашкия двор" на многолюдното селско семейство на нане Стоичко приютява във високите си тежки
По сила, дълбочина и всеобхватност на изображението на българското село Елин Пелин все още няма напълно равностойни съперници, независимо от това, че автори като Ивайло Петров и Йордан Радичков доразвиват и от дистанцията на изминалото време и настъпилите промени даже полемизират с някои теми и образи от неговото художествено наследство.
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе.
Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар.
Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Надарен с ум практичен и с търговски способности