Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака — славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци — спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток.

Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето, нещо молитвено имаше в тишината на гората, в набожния напев на чешмата. Нещо смирено имаше в походката на черния котарак, който замислено мина през двора и бавно се качи на чардака.