Там, дето се види Балканът високи край дола тракийски, на южна страна, да пуща стремливо плещи си широки, величествен, страшен и прав кат стена:

На България На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело.

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.

Линее нашто поколенье навред застой, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.

Възпоминания по случай един кървав юбилей Завчера, на 7 ноември, бе денят на Сливница. Петнайсетгодишният юбилей на Сливница! Той замина, без някой да спомни за него, без шум, без ек, непразнуван, глух… Никой вестник не се сети да загатне за него ни дума. Никой от легионът ни поети не му уплете венец

О, tempora, о, mores!     Млъкнете вие, бедни хвалители на века,     във който назовахте свободен человека:     млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес,     безумия, с които глушихте ни до днес!

Бъди герой пословичен и чуден,     разбивай спънките в живота труден,     от камък имай воля в тоя час,         от стомана обятията,     но тебе пак ще те разбий у нас                 апатията.

Пустота в обществото, в главите, редом царствува сън или мраз, пустота във словата, в душите, пустота пълни всичко у нас,

Отечество любезно, как хубаво си ти!     Как чудно се синее небето ти безкрайно!     Как твоите картини меняват се омайно!     При всеки поглед нови, по-нови красоти:     тук весели долини, там планини гиганти,

Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града.  Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за една нова повест из столичния живот.