Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер, в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911).[1] Съществуват и други хипотези за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите – че той е „из Карлово“, както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както споменава самият Ботев в статията си „Примери от турското правосъдие“.
Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно развитие, за необходимостта от борба срещу робството над човешката личност и пътя към нейната свобода, за небрежността на европейските държави относно съдбата на балканските славянски народи
На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си
На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си
Лириката на Ботев е потресаваща картина на робската действителност.Животът на българския народ люлян в“ робска люлка”е една безкрайна елегия. В своята едноименна творба "Елегия" Ботев представя народа като живо погребан мъченик,от чието чело се лее”пот кървав на камък гробен”.В ярки звукови и зрителни картини е представено страданието на поробените-обесправени,смазани физически и духовно
Стихотворенията на Ботев са ярък пример за неговия блестящ творчески талант. Авторът, макар и да е написал малко такива творби, оставя в наследство великолепни произведения. Едни от най-добрите му стихотворения са: “Майце си”, “Към брата си”, “Делба” и “До моето първо либе”. Именно в тях Ботев ни показва как човек, който е в състояние на пълна безизходица и отчаяние, достига до
Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в история си, така и в изкуството и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и племенен революционер Христо Ботев. Принуден от най – ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство
В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Те са насочени към героичните и борчески пориви, към прекрасното и възвишеното в стремежите за свобода и участие на народа. Двадесет стихотворения, всяко от които е бисер, взрив, сплав от красота и мощ. Думите на поета имат силата на оръжие. “Хаджи Димитър”, “Борба”, “Хайдути”
Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази?
Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани