Материали от категорията "Гео Милев"

Кулата от слонова кост, в която живеят поетите, рухва раздробена в жалки уломки. Въпреки гръмоотводите на мечтата и сантименталната илюзия. Защото гръмотевиците бяха страшни и безбройни. Про?...

„Оставете тук всяка надежда!“ —     писа нявга ръката на Данте     над вратата на ада.     Данте беше andante     — и разнищваше мъдра пророческа прежда

Небето е ключът на Света.     Светът: небе и предмет. Небето пред предмета и небето зад предмета. Две небеса.     Небето _пред_ предмета е земна атмосфера, въздух. Небето пред предмета разтапя ф...

Фрагментът е рожба на новото време — новата литература, новото изкуство.     Античната литература познава фрагмента само като моралистичен афоризъм: Епиктет и други.     Романтизмът притеж...

Слънцето трепти, медлено догаря в пурпурни вълни… Тихо свойте двери трепетни разтваря моето сърце…

На Таня К. Защо е тъй печална моята песен? Защо са тъжни моите слова? Три нощи в мисли бях над туй унесен, три нощи над това все бих глава.

Тъмна вечер: тъмни сенки в тъмната градина, сладък шепот из листата, шепот под листата; дълго таз ги вечер гледах в тъмната градина и смутиха грешни мисли на сърце ми в тишината.

В нощта след бледните хвалебни литургии ти пращаш да ме свържат твоите слуги - под тягостния свод на вечна пирамида за страшни пиршества ме водиш, Сън!

Змей Мене ме, мамо, змей люби… Остави ме! — Змей Огнен е моят любовник! Посред пламък и вихри гръмовни — змейове с бели жребци, в златни каляски змеици

Бягай, бягай в галоп не питай ти си сам идеал! На живота огромния топ изгърмява ме цял на вис към звездите.

Нощта ражда из мъртва утроба  вековната злоба на роба:  своя пурпурен гняв -  величав.