Пенчо Славейков принадлежи към първото поколение, едно ново поколение в българската култура, което свързва литературната традиция на Възраждането с модерното самосъзнание на творческата личност, характерно за началото на века. Той е първият български писател-европеец и сам се определя като “непоправим восточен човек”. Творчеството му е акт на културно строителство.

Пенчо Славейков принадлежи към първото поколение, едно ново поколение в българската култура, което свързва литературната традиция на Възраждането с модерното самосъзнание на творческата личност, характерно за началото на века. Той е първият български писател-европеец и сам се определя като “непоправим восточен човек”

В българската култура името на Пенчо Славейков се свързва не само със смяната на литературните поколения през 90-те години на миналия век, но и с процеса на отваряне на българската култура и литература към света и приобщаването им към европейските духовни ценности.Чрез делото на целия кръг "Мисъл"

Пенчо Славейков е най – нежният и най – вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най – прекрасни творби той възпява в редица от творбите си. Основно в този род произведения е народния бит, а успоредно с това той поставя много психологични и етични проблеми от живота на хората

Отмахна той завесите и тихо     застана пред отворений прозорец.     Таинствена и чудна лятна нощ     полухваше с дихание си морно     и лееха над сънний мир приветно

Спи езерото; белостволи буки     над него свождат вити гранки,     и в тихите му тъмни глъбини     преплитат отразени сянки.

O love, I am not but love.     Shelley Алпийските вършини с леден поглед     намръщено се взират към Лагорн,     о чийто цветни брегове морето

Като оназ вечерница в небото,     една бе в село Ралица девойка,     и цяло село лудо бе по нея.     Сиротно чедо беше тя. Отколя     замина нейний татко по гурбет —

Три вечери поредом обикаля     край Недените пусти двори Бойко,     три вечери въртя го тъмен шемет     и дълги дни подир това мъгла —     и пред очи и на сърце му тегна.

Погребаха го там, де мъртвите погребват,     там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,     железни обръчи-огради де обсебват     надгробни камъни все с мъртви имена.