Материали от категорията "Пенчо Славейков"

Самотен гроб в самотен кът,     пустиня около немее —     аз зная тоз самотен кът     и тоя гроб самотен де е.

Ни лъх не дъхва над полени,     ни трепва лист по дървесата,     огледва ведър лик небето     в море от бисерна роса.

1. Предговор   2. Боре Вихор -Боре Вихор    -В кулата край морето    -Самоубиец    -Бачо Киро    -Сто двадесет души    -Марш    3. Видул Фингар -Видул Фингар    -Миналите    -Над него ден изгрява...

Ни лъх не дъхва над полени… Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист по дървесата, огледва ведър лик небето в море от бисерна роса.

Фрина Отдавна спят Атини в сън дълбок, от празненствата на Деметрис морни; и мяркат се по месечина само самотни люде, низ свещений път

Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на 36 години. Родното му градче, Грасдорф, е скътано в една гънка от росните поли на Харц, оная величествена планина, която лежи к...

Во стаичката пръска аромат     оставена от тебе китка цвете,     тоз аромат душата ми в мечти     при теб унася, свидно мое дете.

Другарко, сещам аз, последний час настава,     час сбогом и от теб и от света да зема —     към своя хубав край се вече приближава     на земний ми живот тъжовната поема.

Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина —

Погребаха го там, де мъртвите погребват,     там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,     железни обръчи-огради де обсебват     надгробни камъни все с мъртви имена.

Три вечери поредом обикаля     край Недените пусти двори Бойко,     три вечери въртя го тъмен шемет     и дълги дни подир това мъгла —     и пред очи и на сърце му тегна.

Като оназ вечерница в небото,     една бе в село Ралица девойка,     и цяло село лудо бе по нея.     Сиротно чедо беше тя. Отколя     замина нейний татко по гурбет —

O love, I am not but love.     Shelley Алпийските вършини с леден поглед     намръщено се взират към Лагорн,     о чийто цветни брегове морето

Спи езерото; белостволи буки     над него свождат вити гранки,     и в тихите му тъмни глъбини     преплитат отразени сянки.

Отмахна той завесите и тихо     застана пред отворений прозорец.     Таинствена и чудна лятна нощ     полухваше с дихание си морно     и лееха над сънний мир приветно

Пенчо Славейков е най – нежният и най – вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най – прекрасни творби той възпява в редица от творбите си. Основно в тоз?...