Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина —

Другарко, сещам аз, последний час настава,     час сбогом и от теб и от света да зема —     към своя хубав край се вече приближава     на земний ми живот тъжовната поема.

Во стаичката пръска аромат     оставена от тебе китка цвете,     тоз аромат душата ми в мечти     при теб унася, свидно мое дете.

Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на 36 години. Родното му градче, Грасдорф, е скътано в една гънка от росните поли на Харц, оная величествена планина, която лежи като мила сянка на душата му и която нему е по

Фрина Отдавна спят Атини в сън дълбок, от празненствата на Деметрис морни; и мяркат се по месечина само самотни люде, низ свещений път

Ни лъх не дъхва над полени… Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист по дървесата, огледва ведър лик небето в море от бисерна роса.

1. Предговор   2. Боре Вихор -Боре Вихор    -В кулата край морето    -Самоубиец    -Бачо Киро    -Сто двадесет души    -Марш    3. Видул Фингар -Видул Фингар    -Миналите    -Над него ден изгрява    -При гроба на убития другар    -На Шипка    4. Доре Груда

Ни лъх не дъхва над полени,     ни трепва лист по дървесата,     огледва ведър лик небето     в море от бисерна роса.

Самотен гроб в самотен кът,     пустиня около немее —     аз зная тоз самотен кът     и тоя гроб самотен де е.