Никола Йонков Вапцаров, поетът на морето и машините, е роден под най-високия връх на Пирин в гр.Банско през 1909 година. Баща му Йонко Вапцаров на младини, през 1903 и 1912г., заедно с поета Пейо Яворов, участва в борбата за свобода на още поробения по това време македонски край. Майката Елена, културна и образована жена, възпитава децата си в любов към труда, знанието и родината. От нея бъдещият поет е наследил интереса към литературата.

Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея).

Ние спориме         двама със дама                 на тема:  "Човекът във новото време".

Пролет моя, моя бяла пролет,  още неживяна, непразнувана,  само в зрачни сънища сънувана,  как минуваш ниско над тополите,  но не спираш тука своя полет.

Ние сплетохме здраво ръце,  с тебе се счепкахме здраво.  Кръв капе от мойто сърце,  грохнал си ти. Тогава? - 

Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? - Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии

Понякога ще идвам във съня ти  като нечакан и неискан гостенин.  Не ме оставяй ти отвън на пътя -  вратите не залоствай.

На Елтепе дими мъгла. Далече някъде във ниското са моите села, окъпани във слънце, като в приказка.

Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът — тежък, скучен. — Живот без маска и без грим — озъбено, свирепо куче.

Тази земя,             по която тъпча сега,     тази земя,             която пролетен вятър пробужда,     тази земя — не е моя земя,