1. Да бъде ден! 2. Ний 3. Огнен път 4. През бурята 5. Към висини 6. Пролетта на робите 7. Пролетарий 8. Първи май 9. Стария музикант 10. Братчетата на Гаврош 11. Ковачът 12. Цветарка 13. Улицата 14. Безименните души 15. Пролетно писмо 16. Уличната жена 17. Бурята в Берлин 18. Йохан 19. Карл Либкнехт 20. Глад 21. В Поволжието 22. Северно сияние 23. Три години 24. Червените ескадрони 25. Смъртта на Делеклюз 26. Бунта на Везувий 27. Гладиатор 28. Гневът на робите 29. Москва 30. Северния Спартак 31. Въглекопач 32. Утрешния ден 33. Веригите на мисълта 34. Вечния карнавал 35. Червения смях
Някаква зловеща прокоба тегне над най-големите български поети. Точно когато са навлезли в най-зрялата си поетическа възраст, повечето от тях биват убивани или умират. Билото на българската поезия се крепи на имената на Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Гео Милев, Никола Вапцаров - всички убити преди или малко след като са навършили Христова възраст. Сред тях Христо Смирненски може да бъде отличен с две „най" -живял е най-кратко и е написал най-много.
Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, където получава първоначалното си образование. През 1912 г. започва Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския договор част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско "присъствие".) Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война.
Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.
Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма
Смирненски е създател на една нова стилистика – стилистиката на светлината. Тя не е синтез на определена идейност, а е потърсен образът на революцията като рушителна и обновяваща сила. Революцията сама по себе си не е конкретизирана, а е стихия, която ще помете този грозен свят.
Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят!
Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът; тъпо стъпките отекват надалече и в тъмата се топят.
Нощта е черна и зловеща, нощта е ледна като смърт. В разкъсаната земна гръд струи се бавно кръв гореща. В димящите развалини безокий демон на войната развял е хищно знамената
Над мъртвата градинка вечерта разпускаше коси от черен мрак. Йохан открехна малките врата, огледа уличната пустота и в миг прекрачи дървения праг.