В неделя Дявола облече расо —     любимия си тоалет;     и с тънка и загадъчна гримаса     огледа се добре отвред.

* Приказка за честта * Приказка за тинята В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола — старият Дявол — дома си на чашка абсент.

Привечер е. Бавно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,     не попитах защо ще умра,     тук дойдох запленен и от сивия ден,     и от цветната майска зора.