Материали от категорията "Пейо Яворов"

Боричкания, сълзи, кърви…     Боричкания, сълзи, кърви: —     последни сме — да бъдем първи!         Човешка суета.     „Честит“ бил царят, „клет“ бил робът —

Действие първо     КАРТИНА     Салон с богатска нареда в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното балкон и странични прозорци. Външен далечен изглед — Витоша. Майска надвечер.     __Мила Драго?...

Аз не живея: аз горя. Непримирими     в гърдите ми се борят две души:     душата на ангел и демон. В гърди ми     те пламъци дишат и плам ме суши.

Ден карнавален, времето неделно     зовеше хората навън: тълпа     гъмжеше из града. Безцелно,     в печал, която нивга не заспа,     се лутах аз. Свръхземните въпроси,     които никой век не ?...

 „Нагоре, към върха!“ И глъхне далече     зад пътника глъка и шум нетърпим,     и чезнат равнища пребулени вече     зад него, там доле, от пластове дим.     И пресния въздух на утрото хладно ?...

Един и същ на битието с урагана,     аз шеметно се нося, дух из океана     на тъмнина нестресвана от сън за ден,     без нявга мигом негде да застана,     напред самотно устремен.

Сам си — и в треска, между тия     оголени стени; вторачен     гъстеещ полумрак наднича,     подава се от всеки кът;     камина без топливо,     отворена — уста готови     проклятие да изрек?...

„Една, че две, че три усилни     и паметни години… Боже,     За някой грях ръце всесилни     издигна ти и нас наказа.         Кой ли може     неволя клетнишка изказа,     макар и — вчерашна с?...

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,     с наведена глава —     при мене, тук, в самотност неприветна.     Надире не поглеждай с тъмните слова     на уплах и тревога —     аз всичко зна?...

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени     две тъмни сенки: там зад бялата завеса,     де лампата гори, в поле от светлина,     две сенки на нощта… Сами една пред друга,     сами една за друга в...

„Де, момче, ума ти хвърка?     Все навън са ти очите!     Дявол някой тук се бърка:     пак разтеглихме ушите.

На Лора     Душата ми е стон. Душата ми е зов.     Защото аз съм птица устрелена:     на смърт е моята душа ранена,     на смърт ранена от любов…     Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Две хубави очи. Душата на дете         в две хубави очи; — музика — лъчи         Не искат и не обещават те…         Душата ми се моли,         дете,         душата ми се моли!

Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина     и като ангел в бяло облекло…     А мисля днес; света прогнил от зло     не е, щом той е твоята родина.     И ето усъмних се най-подир     в невярата трев...

Ден денувам — кътища потайни     нощ нощувам — пътища незнайни;     няма тато, нито мама —     тато да ругае,     мама да ридае…     Леле моя         ти Пирин планино!

Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик,  дечица на майка робиня тревожна  и жертви на подвиг чутовно велик —  далеч от родина, в край чужди събрани,