Ден карнавален, времето неделно зовеше хората навън: тълпа гъмжеше из града. Безцелно, в печал, която нивга не заспа, се лутах аз. Свръхземните въпроси, които никой век не разреши, дълбаех ням. И близко, до уши,
Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души: душата на ангел и демон. В гърди ми те пламъци дишат и плам ме суши.
Действие първо КАРТИНА Салон с богатска нареда в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното балкон и странични прозорци. Външен далечен изглед — Витоша. Майска надвечер. __Мила Драгоданова__ _(в бяло облекло, права, запечатва довършено писмо и по всичко се
Боричкания, сълзи, кърви… Боричкания, сълзи, кърви: — последни сме — да бъдем първи! Човешка суета. „Честит“ бил царят, „клет“ бил робът —