Ден карнавален, времето неделно     зовеше хората навън: тълпа     гъмжеше из града. Безцелно,     в печал, която нивга не заспа,     се лутах аз. Свръхземните въпроси,     които никой век не разреши,     дълбаех ням. И близко, до уши,

Аз не живея: аз горя. Непримирими     в гърдите ми се борят две души:     душата на ангел и демон. В гърди ми     те пламъци дишат и плам ме суши.

Действие първо     КАРТИНА     Салон с богатска нареда в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното балкон и странични прозорци. Външен далечен изглед — Витоша. Майска надвечер.     __Мила Драгоданова__ _(в бяло облекло, права, запечатва довършено писмо и по всичко се

Боричкания, сълзи, кърви…     Боричкания, сълзи, кърви: —     последни сме — да бъдем първи!         Човешка суета.     „Честит“ бил царят, „клет“ бил робът —