Материали от категорията "Димчо Дебелянов"

Mon ame est une Infante…     Albert Samain     I    … И там, на тоя бряг пустинен,     от вечните води и милван, и терзан,     на вярна стража спрян, един чертог старинен,     един чертог зловещ виши безгласен ...

Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни     на взбунено море, пияно от несдържната си мощ —     под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни,     тук всеки ден е ден без отдих, безсъ?...

Денят за труд е отреден,     за сласт и мирен сън — нощта,     а що е нощ и що е ден     за нас, изгнани из света?

Ако загина на война,     жал никого не ще попари —     изгубих майка, а жена     не найдох, нямам и другари.

Той не ни е вече враг —     живите от враговете     бурна ги вълна помете     нейде към отсрещний бряг.     Ето, в хлътналия слог     легнал е спокойно бледен     с примирена скръб загледан ...

Дали се е случило нявга — не помна,     не знам — ще се случи ли… Тъжен и морен,     аз плувах самин из тълпата огромна     на някакъв град огрешен и позорен.     Над мене, замръзнало в мисъл б...

Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели     и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,     меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,     виши колони непреклонни усп...

Аз искам да те помня все така:     бездомна, безнадеждна и унила,     в ръка ми вплела пламнала ръка     и до сърце ми скръбен лик склонила.     Градът далече тръпне в мътен дим,     край нас, н...

Помниш ли, помниш ли тихия двор,     тихия дом в белоцветните вишни? —     Ах, не проблясвайте в моя затвор,     жалби далечни и спомени лишни —     аз съм заключеник в мрачен затвор,     жалб...

Да се завърнеш в бащината къща,     когато вечерта смирено гасне     и тихи пазви тиха нощ разгръща     да приласкае скръбни и нещастни.     Кат бреме хвърлил черната умора,     що безутешни...

Спи градът в безшумните тъми.     На нощта неверна верен син,     бродя аз — бездомен и самин —     а дъждът ръми, ръми, ръми…

Аз умирам и светло се раждам —     разнолика, нестройна душа,     през деня неуморно изграждам,     през нощта без пощада руша.

С нечути стъпки в тъмен край отмина     денят, донесъл зной и знойна жад,     и свела небесата, нощ пустинна     лей сълзи над притихналия град.

Как бяха скръбни мойте детски дни!     О, колко много сълзи спотаени!     Тук първи път се моя взор стъмни     и безпощадна буря сви над мене.

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма. Действително, че Дебелянов започва като типичен символист. В творби к?...

 Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг “Звено”. Това е най-значителната “крепост” на втората вълна на българската модерн?...