Морфемата е най-малката част от думата, която има значение (лексикално или граматично). Лексикалните морфеми (корен, представка, словообразувателна наставка и съединителна морфема) носят речниковото (лексикалното) значение на думите. Съвкупността от лексикални морфеми на дадена дума се нарича основа. Коренът изразява основното лексикално значение на думата. Представките стоят пред корена на думата или пред друга представка и променят значението на думата. Словообразувателните
ПАРОНИМИ Това са думи, близки по звуков състав, но различни по значение. Например икономически и икономичен, практически и практичен, индианец и индиец, кубанец и кубинец. Паронимията е свързана с недостатъчна езикова компетентност, с не знаене значението на някои думи. Така се объркват значенията на две думи и едната се употребява неуместно вместо другата (практичен и практически, натурален и нотариален, конституирам и конструирам, адресат и адресант). В други случаи употребената дума не е
1. Двойно -НН- при прилагателните имена се получава при изпадането на звука - Е – от наставката – ЕН от мъжки род във формите за женски и среден род. Например: машиНЕН, машиННа, машиННо; цеНЕН, цеННа, цеННо; закоНЕН, закоННа, закоННо. 2. Двойно – ТТ- при членуване се появява при съществителни от женски род, които завършват на - Т, когато се членуват с определителен член – ТА. Например: папраТ – папраТТа, чесТ – чесТТА, пролеТ – пролеТТа. Същото правило важи и за
Части на речта: 1. Съществително име - назовава предмет (майка, бор, куче, къщи, височина, летене) 2. Прилагателно име - означава признак на предмет (хубав, богат, умен, дървен, стъклен) 3. Местоимение - замества име или именно словосъчетание (аз, ти, мой, твой, този, онзи) 4. Числително име - назовава число, брой или поредност (три, четири, първи, втори) 5. Глагол - означава действие или състояние, свързано с лице или предмет (чета, играе, слушаш, пее) 6. Наречие - назовава обстоятелствата, при които
Образуване на формите на глаголните времена Сегашно време Формите за сегашно време се образуват, като към сегашната (акционна) основа на глагола се прибавят следните окончания: Правоговорно правило! Окончанията на глаголите от І и от ІІ спрежение за 1.л. ед.ч. се изговарят /-ъ, -йъ, -'ъ/, а за 3.л. мн.ч. /-ът, -йът, -'ът/ - /метъ, пийъ, стойъ, работ'ъ,вид'ъ /. Книжовно правило! Окончанието на глаголите от І и от ІІ спрежение в 1.л. мн.ч. е –м , а не –ме: четем, пишем, говорим, търсим, стоим, благодарим, видим
Съчинението е авторски текст, в който пишещият представя собствени мисли, наблюдения, чувства, разсъждения, оценки по повод на някакъв обект. Обектът, по повод на който се създава съчинение, може да има нетекстов характер, т.е. да бъде: природен, обществен, технически; жив или нежив; действителен или измислен. Възможно е да бъде и текст, с който пишещият съчинението предварително се е запознал. Съчинението може да разглежда обекта по различен начин: да съобщава факт, да описва нещо
Морфемата е най-малката част от думата, която има значение (лексикално или граматично). Лексикалните морфеми (корен, представка, словообразувателна наставка и съединителна морфема) носят речниковото (лексикалното) значение на думите. Съвкупността от лексикални морфеми на дадена дума се нарича основа. Коренът изразява основното лексикално значение на думата. Представките стоят пред корена на думата или пред друга представка и променят значението на думата. Словообразувателните наставки
Я ['а] се запазва, когато едновременно са изпълнени следните условия: – Гласната е в ударена сричка. – Не се намира пред сричка, съдържаща [ж, ч, ш, й]. – Не се намира пред сричка, съдържаща [е] или [и]. – Не се намира пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с ю, я, ьо. Например: пял [п'ал] - пяла [п'ала], цял [ц’ал] - цяла [ц'ала], оцелял [оцел'ал] - оцеляла [оцел'ала]. Я ['а] се променя в [е], когато е налице поне едно от следните условия: – Гласната не е в ударена сричка: място [м'асто] - места, сняг
Подвижно Ъ (ър/ръ, ъл/лъ) Звукът Ъ може да променя мястото си спрямо съгласните Р и Л! В едносричните думи липсва правило стръв, грък, връх, глъч, плъх, плът сърп, твърд, вълк, дълг, жълт, дърт В многосричните думи 1.) стои пред Р или Л, когато след тях има само един съгласен звук: върба, гърне, бъркам, гълча, мълча 2.) Ъ преминава след Р или Л, когато след тях има два или повече съгласни звука: Връбница, грънчар, брънка, глътна, млъкна ИЗКЛЮЧЕНИЕ – При глаголи от несвършен вид с наставка -В-
Синоними – думи, които имат различен звуков състав, но са близки или еднакви по значение. Синонимите почти винаги се отличават един от друг или по своето лексикално значение, или по своята емоционално-експресивна окраска, или по стилистичната принадлежност към определен жанр на речта, или по своята употреба, или по способността да се свързват с други думи. Синонимите: знаме, препорец, флаг, байрак, трикольор, трицвет, стяг се отличават по между си главно по емоционално-експресивната си окраска и по