Терминът синтаксис е от гръцки произход и означава свързване. Синтаксисът разглежда свързването на думите в словосъчетания и на думите и словосъчетанията в изречение. В лингвистиката има различни дефиниции на изречението: психологическа, логическа, функционална, структурна. Основните признаци на изречението са:    - граматическа оформеност;    - интонационна оформеност;    - смислова оформеност.

Най-важното за видовете сложни изречения. Сложно изречение се нарича изречение, което се състои от две или повече прости изречения. За да разпознаем сложното изречение, най-важното е правилно да преброим сказуемите. Затова трябва добре да сме се научили да разпознаваме съставното глаголно сказуемо. В зависимост от връзката между простите изречения в състава на сложното разграничаваме три вида сложни изречения: 1. Сложно съчинено изречение - вид сложно изречение, съставено от две или повече прости изречения, които са

Изречения, които се състоят от две или повече прости изречения, наричат сложни.

Сложно изречение се нарича изречение, което се състои от две или повече прости изречения. За да разпознаем сложното изречение, най-важното е правилно да преброим сказуемите. Затова трябва добре да сме се научили да разпознаваме съставното глаголно сказуемо

Предлозите, съюзите, частиците и междуметията се наричат още несамостойни, служебни, неизменяеми думи. Те нямат своя самостоятелна служба в изречението, а свързват другите.

І. Тропи (гр. tropos – начин на изразяване) – дума или израз, употребени в преносен смисъл. 1. Епитет – художествено определение: уморен залез, мъртва тишина – метафорични епитети.

Обособените части се изразяват чрез причастия, деепричастия, прилагателни и съществителни имена и изпълняват синтактичната служба на определения, обстоятелствени пояснения, приложения и др. Разграничават се от останалите части на изречението чрез препинателни знаци - запетая, тире, скоби. Пунктуация при обособените части:

Текстовете, обменяни от общуващите, са приемливи и уместни за тях, когато участниците: - си имат доверие и си казват истината; - имат сходни познания за предмета на общуването; - се съобразяват с ролите, изпълнявани в общуването; - отчитат обстановката (условията) на общуването; - осъществяват целите на общуването и постигат желания резултат.

Съществителните собствени имена винаги се пишат с главна буква. Първата дума на съставните собствени съществителни започва с главна буква. Останалите съставни думи на съществителното се пишат с главна буква, ако те са собствени, и с малка

При степенуване на качествени прилагателни се пише съединителна чертица: по- висок, по-умен, най-умен. Относителните прилагателни не се степенуват. Могат да се степенуват само ако са употребени с преносното си значение: по-желязна воля, най- желязна воля, употребени в смисъла на твърд, упорит