Правопис на сложните съществителни и сложните прилагателни имена

Сложните съществителни имена се пишат по три начина: слято, полуслято и разделено. Слято се пишат съществителни имена, които съдържат и главна, и подчинена основа, едната част е пояснение на другата.

Правописни особености на местоименията

Личното местоимение за 3 л., ед. ч. от мъжки род ТОЙ се пише с Й. Кратките винителни и дателни форми на личните местоимения се изговарят слято с глаголите, но се пишат отделно от тях: казах му, повиках ги, срещнах я, съобщих ѝ. Кратката дателна форма за 3 л., ед. ч. от женски род

Правопис на глаголни форми

Отрицателната частица НЕ, въпросителната частица ЛИ и частицата за образуване на бъдеще време ЩЕ се пишат отделно от глаголите: не ходя, ще ходя, ходя ли. Глаголите от първо и второ спрежение (с основна гласна Е и И) в 1 л., ед. ч. имат окончания А или Я, а не М, например:

Правописни особености на някои неизменяеми части на речта

Наречията за начин и някои наречия за време и място могат да се степенуват, като между тях и частиците за степенуване се пише съединителна чертица: зле, по-зле, най-зле; зловещо, по-зловещо, най-зловещо; рано, по-рано, най-рано; горе, по-горе, най-горе.

Пунктуация на видовете изречения според целта на общуване

В края на съобщителните изречения се пише точка, а при недовършена мисъл—многоточие, например: Дядо Йордан беше главата, баба Марга – душата на кръчмата. (Елин Пелин) Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна надеждата, по нея радостта.

Пунктуация на еднородни и обособени части на изречението

Еднородните части на изречението поясняват една и съща дума и отговарят на един и същ въпрос. Котата са свързани безсъюзно, те се отделят една от друга със запетая, например: Прощавай, синко, прощавай, татко, прощавай, бате, чичо, вуйчо—прощавайте!

Пунктуация на сложни съчинени изречения

Сложните съчинени изречения съдържат само самостойни прости изречения. Връзката между простите изречения в тях е съчинителна (със съюзно или безсъюзно свързване). Сложните съчинени изречения се делят на съединителни,

Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено определително и подчинено подложно изречение

Сложното съставно изречение съдържа едно самостойно и едно или повече подчинени изречения. Връзката между простите изречения е подчинителна. Подчиненото определително изречение пояснява съществително име или местоимение от главното, самостойното просто изречение.

Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено допълнително изречение

Подчиненото допълнително изречение пояснява сказуемото на главното изречение и отговаря на въпросите какво, що, кого. Свързва се с главното най-често с подчинителните допълнителни съюзи че и да, с въпросителни местоимения и въпросителни наречия, с въпросителни частици.

Звукови промени в думата

Да си припомним: Звуковата страна на думата се представя от: – звукове – те се произнасят; биват гласни и съгласни звукове; – букви – графични знаци, с които звукове­те се записват. Когато изясняваме звуковата страна на думата, правим фонетичен анализ. При фонетичен анализ определяме: