1. СЛЯТО се пишат съществителни, при които втората основа е главна, а първата я пояснява. Примери: платноходка, ветропоказател. 2. СЛЯТО се пишат прилагателни с главна и поясняваща основа. Примери: тъмноок, червенокоса. 3. ПОЛУСЛЯТО се пишат съществителни, при които първата основа е главна, а втората я пояснява. Примери: генерал-майор, храм-паметник, къща-музей.
Категорията определеност е характерна граматическа категория на съществителните имена в българския език. Тази категория се изразява чрез морфема, наречена определителен член, който се поставя след съществителното име и се пише слято с него.
Обособените части се изразяват чрез причастия, деепричастия, прилагателни и съществителни имена и изпълняват синтактичната служба на определения, обстоятелствени пояснения, приложения и др. Разграничават се от останалите части на изречението чрез препинателни знаци - запетая, тире, скоби. Пунктуация при обособените части:
Езикът е универсално средство за общуване. Именно с помощта на езика човекът може да опознава себе си и света, може да го моделира, да се променя. Чрез езика хората назовават различни предмети и явления (маса, книга, дъга), признаци (голям, висок, просторен, верен), действия (вървя, чета, общувам, творя), количество (един, десет, сто).
Една от нормите на българския език са диалектите. Те се използват от ограничен брой хора в определена географска област. Диалектите съществуват само в устна форма. Те имат ограничени функции, тъй като се използват само в битовото общуване на хората от определен район.
За всеки книжовен език са характерни правописни норми. Правописът е система от правила, които осигуряват еднообразно изписване на думите и по този начин осигуряват правилното възприемане на писмената реч. Правописните норми обхващат и употребата на главни и малки букви, правилата за изписването на сложни думи, за пренасянето на части от думата на нов ред и съкращаване на думи.
І. Основни правописни норми. 1. Двойно – НН – при прилагателните имена се получава при изпадането на звука - Е – от наставката – ЕН от мъжки род във формите за женски и среден род. Например: машиНЕН, машиННа, машиННо; цеНЕН, цеННа, цеННо; закоНЕН, закоННа, закоННо.
Родови и видови понятия Отношение на включване между две думи възниква, когато значението на едната е по-широко и включва в себе си значението на втората. Думите с по-широко значение, в което се включват значенията на други думи, се наричат родови понятия.
1. Свободно и устойчиво словосъчетание Да прочетем следния текст: Приближих се и отворих прозореца. Навън полека-лека се развиделяваше, но над града все още беше тъмно, а улиците пустееха. Сегиз-тогиз ще мине някоя лека кола и после пак нищо.
1. Ситуация на електронното общуване Електронното общуване се различава от обикновеното устно общуване, от една страна, а от друга - от нормалното писмено общуване. При него връзката между отправителя и получателя на съобщението е по-пряка