Членуване на съществителни, прилагателни имена и местоимения

Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:  а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число: примери: Потребителят проверява поста си за грешки преди да го публикува.

Пунктуационни норми при простите изречения - 12 клас

Обособените части се изразяват чрез причастия, деепричастия, прилагателни и съществителни имена и изпълняват синтактичната служба на определения, обстоятелствени пояснения, приложения и др. Разграничават се от останалите части на изречението чрез препинателни знаци - запетая, тире, скоби. Пунктуация при обособените части:

Правоговорна норма

Правоговорната норма определя задължителния начин за произнасяне на гласните и съгласните звукове в българския език, така че те да не се бъркат, променяйки смисъла на казаното. Най-важните правила на правоговорната норма са следните: Гласните звукове се произнасят ясно и отчетливо, без редукция. Допуска се само лека редукция на гласния звук а, когато не е под ударение.

Правописна норма

Правописната норма определя правилата за изписване на гласните и съгласните звукове с букви, както и как се изписват отделните думи в състава на изречението. По-важните правописни правила на българския книжовен език са следните: В корена на думите неударените гласни се изписват така, както се чуват и изписват, когато са под ударение. Звукосъчетанието йо се пише в началото на думите или след гласна, а буквосъчетанието ьо се пише след съгласна.           ► Думи с представки пре- и п

Граматични норми

Граматичните норми на езика определят правилата за словообразуване, за морфологични изменения в различните форми на думите, както и за свързването им в изречения. От това определение следва, че граматичните норми в българския книжовен език са три: морфологична; словообразувателна; синтактична. По-важните правила на тези норми са: А) Морфологична норма

Пунктуационна норма

Пунктуационната норма на езика определя значението на различните пунктуационни знаци и правилата за тяхната употреба. По-важните пунктуационни правила в българския книжовен език са: А) Употреба на запетая в простото изречение Отделят се със запетая еднородните части на изречението, свързани безсъюзно или със съюзи, с изключение на еднократно употребените съюзи

Езиковото общуване – елементи, цели, практики

За да реализираме едно успешно езиково общуване, трябва да се съобразяваме с цяла система от правила, произтичащи от самата природа на езиковата комуникация. ЕЗИКОВО ОБЩУВАНЕ И ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ЕЗИКА Обикновено се казва, че езикът е система от знаци с определено значение и правила за тяхното съчетаване, която служи за обменяне на информация между

Условия за постигане на успех при речевото общуване

Думата „комуникация“ произхожда от латинското communis, съставено от cum = „заедно с“ и munus = „задача, постижение“. С други думи, communis означава „нещо, извършено заедно“, „нещо, постигнато заедно“. На практика това означава, че комуникацията е дейност, създаваща общност. Но общност не се изгражда само от един човек. Всички трябва да споделят нейните правила и ценности.

Лексиката на българския език

СЪЩНОСТ НА ЛЕКСИКАЛНАТА НОРМА Лексикалната норма на българския книжовен език определя: Общоприетите значения на думите. Възможностите за употреба на думите в пряко и преносно значение. Правилата за употреба на думите в различни контексти и словосъчетания. Думата е материален знак (съчетание от звукове или букви), който от една страна назовава явления

Стилистичната норма и нейното прилагане

СТИЛИСТИЧНА НОРМА Изграждането на едно коректно езиково изказване или текст изисква задължително спазване на езиковите норми. А именно: Звуковете да се произнасят и записват правилно (правоговорна и правописна норма). Да се подбират правилните форми на думите, изразяващи род, лице, число, време, наклонение и др., както и да се съчетаят правилно във фрази, изречения