Щастлив е онзи човек, у когото е чиста и неокаляна съвестта; щастлив е онзи човек, който е доволен от онова, щото е собствено негово; щастлив е онзи човек, който може да погледа всекиму в очите и който може да каже: „Това парченце хляб, бяло или черно, меко или кораво, тая чиста и студена вода и това парченце сирене са мои, защото съм ги изработил с големи мъки и с едър пот.

Когато Найден Геров дойде из Русия в Коприщина, то нашите добри коприщенци разказваха, че той е най-ученият човек на светът, защото се е учил дванадесет години и знае седемдесет и седем езика; а баба Дона разказваше, че наш Начо е прочел и саломанията, и черната книга, и Мохамедовите тефтери, и чафутското евангелие, с една дума – той всичко знае и с дяволите може да говори.

- Не вярвайте, момчета, не вярвайте, мои братя! Всичките тия работи са разни, голи лъжи са тия... Аз през своят живот съм видял много такива хатихумаюни, хатишерифи и гюлханета всичкте тя турски закони и правдини отидоха на вятърът. Турски работи! На книги се пише много, с думи се дава още повече, а човек не види добро ни за дукато: по устните текло, а в устата - ни капка! Я попитайте вие мене - защо съм аз оставил моята стара и болна майка

Роден в Копривщица. Учи в килийно, после в училище на Хр. Пулеков по взаимоучителния метод. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив. След това баща му го изпраща да учи в гръцко училище (2 години).

 Хубава си, моя горо,         миришеш на младост,     но вселяваш в сърцата ни         само скръб и жалост:

Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден: такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен; той всичко знае и на всичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце. По всичко се види, че тоя човек