АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР Не зная твоя чин, ни име  на ангелите във реда,  но знам, че ти в нощта откри ми  отново пътя към света.

Атанас Христов Далчев (12 юни 1904 — 17 януари 1978) е сред най-видните български поети и преводачи, представител на диаболизма в българската литература. Автор е на поезия с ярко философска проблематика.

От хълмовете иде хладен дъх на гибел     и вече в сините води на небосклона     дърветата потапят мрежа черни клони,     де сетните листа се бият като риби.

Стаята полека потъмнява,     става тъмно като във гора.     Синеокото момче оставя     своята игра.

Аз бродя сам из улицата. Бавно     зад покривите като тях червена     догаря нейде вечерта на запад.     И вперил поглед в нея, аз си спомням.     Тя в този час гори и над Неапол.

Човек бе сътворен от кал, но     днес от желязо е света.     Тежко` на мекия! За малко     щях да умра от доброта.

Ти го чакаш от години цяли —     чудото дохожда всеки час.     Виж хамалина пред нас,     който носи огледало.     Той върви. И в огледалото израстват     улици, къщя, стобори,

Часовете капят върху пода.     Ти не спиш и слушаш сред нощта     стоновете кротки на комода     и бръмчението на съня.

 Гори във пладнята просторът,     немеят листите от зной.     Прозорецът стои разтворен,     а в стаята умира той.

Тук пътищата спират във небето.     Кажи, какво видя по твоя път     из таз безкрайна равнина, където     на облаците сенките пасат?