- Вечната     - Потомка     - Към нея     - Невяста     - Послушница     - Майчина песен     - Сребърна сватба     - Жертвата     - Като слънце     - Святата

* Пролог   * Ден утрешен   * Колело   * Слънце над Босфора   * Експрес в пустинята   * Нова Атлантида   * Лаври   * Кораб от Испания   * Словенски вечери   Къща в полето * Светлина   * Вечер   * Летен ден   Мъгла * Глас   * Мъгла   * Светло пиянство   * Книга   Несебърски сън * Нощи  

* SOS   * Бъдник   * 50 години от смъртта на Ботев   * Прелюдия   * Да може…   * Лавина   * Есенна песен   * Студ   * Тежък час   * Смърт   * Ти искаше…   * Като дете, което…   * Писмо   * Тихият глас   * Късна среща   * Дъжд   * Параклис на пътя   * Париж  

 Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,     залудо пилееш дни и нощи,     божий свят ти станал, казваш, тесен.     Не видя ли, не разбра ли още?     Неведнъж те рекох и повторих:

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,     префучава през боазите, вдига облак над диканите,     грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,     сваля портите, оградите и децата по мегданите —     в родния ми град?

Няма прародителски портрети,     ни фамилна книга в моя род     и не знам аз техните завети,     техните лица, души, живот.

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,     безгласна, неподвижна, бездиханна.     Очите са притворени и хлътнали.     и все едно — дали Мария, или Анна е,